— Асистентът ще приеме връзката, господарю.
— Добре. Имаше ли проблеми?
— Асистентът спеше, господарю.
— Но сега е буден, нали?
— Да, господарю.
Асистентът се появи неочаквано пред него, седнал в леглото си с израз на враждебна неприязън.
Бейли се дръпна назад, сякаш някой бе издигнал силова бариера пред него, без да го предупреди. Отново му бяха спестили много съществена информация. Отново не бе задал подходящи въпроси.
На никого не бе хрумнало да му съобщи, че асистентът на Рикейн Делмар е жена.
Косата й бе малко по-тъмна от обикновения за космолитите златист цвят, гъста, и в момента — разрошена. Лицето й беше овално, носът — възголемичък, а брадичката — широка. Тя бавно се почеса отстрани точно над кръста и Бейли се надяваше, че завивката ще остане на мястото си. Припомни си безгрижието на Гладиа по отношение на това какво е позволено по време на видеоконтакт.
Бейли изпита злорадо задоволство от собственото си разочарование в момента. Кой знае защо, сред земните жители съществуваше убеждението, че всички космолитянки са красиви и Гладиа несъмнено бе затвърдила това убеждение. Тази жена обаче не беше красива дори според земните разбирания.
Ето защо Бейли се изненада, че контраалтът й звучи приятно.
— Ей вие, знаете ли кое време е?
— Зная — каза Бейли, — но тъй като ще ви посетя, сметнах, че трябва да ви предупредя първо.
— Ще ме посетите? Сили небесни! — Очите й се разшириха и тя сложи ръка върху брадичката си. (Носеше пръстен — първата вещ за лична украса, която Бейли виждаше на Солария.) — Чакайте, вие да не сте новият ми асистент?
— Не. Съвсем не. Разследвам убийството на Рикейн Делмар.
— О? Ами добре, разследвайте тогава.
— Как се казвате?
— Клориса Канторо.
— От колко време работите при доктор Делмар?
— От три години.
— Предполагам, че се намирате на работното си място. — Бейли се почувствува неудобно от общия израз, който употреби, но не знаеше как да нарече мястото, където работи инженерът фетолог.
— Ако искате да знаете дали съм във фермата — каза Клориса недоволно, — да, така е. Не съм я напускала, откакто убиха стареца, и както изглежда, няма да я напусна, докато не ми назначат асистент. Впрочем вие не можете ли да уредите това?
— Съжалявам, госпожо. Нямам никакво влияние тук.
— Просто попитах.
Клориса отметна завивката и се измъкна от леглото без всякакво стеснение. Носеше пижама-гащеризон и постави ръка върху разреза, който започваше под шията й.
Бейли каза забързано:
— Почакайте малко. Ако сте съгласна да се видим, засега ще приключим и вие ще можете да се облечете сама.
— Сама ли? — Тя издаде напред долната си устна и се загледа с любопитство в Бейли. — Вие сте маниак, нали? Като шефа.
— Ще ме приемете ли? Бих искал да разгледам фермата.
— Не разбирам защо трябва да се виждаме, но ако искате да разгледате фермата по видеофона, ще ви я покажа. Ако ми дадете възможност да се измия, да се погрижа за някои неща и да се поразсъня, ще се радвам на разнообразието.
— Не искам да наблюдавам по видеофона каквото и да е. Искам да го видя.
Жената наклони глава встрани, а в проницателния й поглед се появи нещо като професионален интерес.
— Да не сте извратен или нещо подобно? Кога за последен път ви правиха генетичен анализ?
— Йосафате! — промърмори Бейли. — Вижте какво, аз съм Елайджа Бейли. Идвам от Земята.
— От Земята ли? — извика тя. — О, небеса! Какво търсите тук? Или това е някаква непонятна шега?
— Не се шегувам. Повикаха ме да разследвам смъртта на Делмар. Аз съм цивилен полицай, детектив.
— Значи за такова разследване става дума. Според мен всеки знае, че жена му го е направила.
— Не, госпожо, имам някои съмнения. Ще позволите ли да видя фермата и вас? Сигурно разбирате, че като земен човек не съм свикнал с видеоконтактите. Те ме притесняват. Имам разрешение от шефа на Службата за сигурност да се виждам с хора, които биха могли да ми помогнат. Ще ви покажа документа, ако желаете.
— Дайте да го видя.
Бейли вдигна лентата пред изображението отсреща. Тя поклати глава.
— Да се видим! Това е противно. Сили небесни, какво значение има още малко гадост в тази гадна професия? Вижте какво обаче, не се приближавайте много. Стойте на прилично разстояние. Можем да викаме или да си изпращаме съобщения по някой робот, ако трябва. Разбрахте ли?
— Да.
Пижамата й се разтвори точно когато връзката прекъсна и той я чу как промърмори: „Землянин!“
— Достатъчно близо сме — заяви Клориса.
Бейли, който беше на около двайсет и пет стъпки от жената, каза: