— Разбира се, че не. Медици. Нима мислите, че доктор Делмар би стигнал дотам да… Е, няма значение.
— Защо не използувате роботи?
— Роботи в хирургията? Първият закон създава големи затруднения, инспекторе. Един робот би могъл да извърши операция на апендикса, за да спаси човешки живот, ако знае как, но се съмнявам, че след това ще е годен за употреба без основен ремонт. Разрязването на човешка плът е травма за позитронния мозък. Хората-лекари успяват да свикнат с това. Даже и с личното присъствие, което е неизбежно.
Бейли каза:
— Забелязвам, че все пак за зародишите се грижат роботи. Вие и доктор Делмар намесвате ли се изобщо?
— Понякога, когато нещата не вървят добре. Например ако има смущения в растежа на зародиша. На роботите не може да се разчита за правилна преценка, когато става дума за човешки живот.
Бейли кимна.
— Предполагам, че рискът да сгрешат и да погубят един живот е прекалено голям.
— Съвсем не. Рискът да надценят един живот и да го спасят по грешка е прекалено голям. — Лицето й доби строг израз. — Като инженери-ембриолози, Бейли, ние се грижим да се раждат здрави деца; здрави. Дори най-прецизният генен анализ на родителите не е гаранция, че всички генни пермутации и комбинации ще бъдат благоприятни, да не говорим за вероятността от мутации. Това е най-главната ни грижа, неочакваната мутация. Броят им е сведен до по-малко от едно на хиляда, но това ще рече, че средно веднъж на десет години имаме проблеми.
Тя го подкани с ръка и той я последва по балкона.
— Ще ви покажа яслите и спалните на подрастващите. Те представляват много по-голям проблем от зародишите. При тях можем да разчитаме на труда на роботите само в ограничена степен.
— Защо?
— Ще разберете, Бейли, ако поне веднъж се опитате да научите някой робот колко важно нещо е дисциплината. Първият закон ги прави почти невъзприемчиви към този факт. И не се съмнявайте, че малките разбират това, преди да са се научили да говорят. Наблюдавах как едно тригодишно дете беше приковало цяла дузина роботи на местата им с писъците си: „Ще ме нараните. Боли ме.“ Само един изключително усъвършенствуван робот може да разбере, че детето лъже умишлено.
— Делмар успяваше ли да се справи с децата?
— Обикновено да.
— Как го правеше? Ходеше ли при тях да им налива разум в главите?
— Доктор Делмар ли? Да ги докосва? О, небеса! Разбира се, че не! Но умееше да разговаря с тях. А на роботите умееше да дава специални заповеди. Виждала съм го да наблюдава по видеото някое дете в продължение на петнайсет минути, и през цялото това време да държи един робот в готовност да го шляпне и да го заставя да го плесне — пляс, пляс. Няколко пъти така — и детето не рискува повече да разиграва шефа. А шефът беше достатъчно сръчен в тази работа — след това роботът се нуждаеше само от едно обикновено регулиране.
— А вие? Ходите ли при децата?
— Боя се, че понякога се налага. Аз не съм като шефа. Сигурно някой ден ще мога да се справям от разстояние, но сега ако опитам, просто ще съсипя роботите. Знаете ли, цяло изкуство е да се справяш наистина добре с роботите. Само като си помисля! Да излизаш сред децата. Малки животни!
Внезапно тя се обърна и го погледна.
— Мисля, че няма да имате нищо против да ги видите.
— Ни най-малко.
Тя сви рамене и го изгледа развеселена.
— Землянин! — Тръгна отново напред. — За какво е всичко това всъщност? Накрая ще видите, че Гладиа Делмар е убийцата. Така е.
— Не съм съвсем сигурен — каза Бейли.
— Нима има място за съмнения? Кой друг може да е?
— Има и други възможности, госпожо.
— Кой например?
— Ами вие например!
Реакцията на Клориса изуми Бейли.
Целта не е улучена
Тя се смееше.
Смехът й се засилваше и не можеше да спре, докато тя започна да се задъхва, а закръгленото й лице се зачерви, стана почти пурпурно. Тя се опря на стената, останала без дъх.
— Не, не се… приближавайте — помоли тя. — Добре съм.
Бейли каза мрачно:
— Толкова ли е смешна тази възможност?
Тя се опита да отговори и отново започна да се смее. После шепнешком отвърна:
— О, вие сте землянин! Как е възможно да съм го убила?
— Познавали сте го добре — каза Бейли. — Знаели сте навиците му. Имали сте възможност да замислите убийството.
— И смятате, че бих могла да се видя с него? Че бих се приближила достатъчно, за да го ударя с нещо по главата? Вие просто не знаете нищо за това, Бейли.
Бейли усети, че се изчервява.
— Защо да не можете да се приближите достатъчно, госпожо? Имали сте опит… хм… в общуването.
— С децата.
— Едното води към другото. По всичко личи, че можете да понасяте присъствието ми.