Дишайки тежко, той с мъка се изправи на крака. Втренчи се в лъскавото метално острие, което стърчеше от дървото, на което се бе опрял. Дръпна го и то излезе лесно. Не беше проникнало дълбоко. Разгледа върха му, без да го докосва. Беше притъпен, но достатъчно остър да разкъса кожата му, ако не беше паднал навреме.
Едва след втория опит успя да раздвижи краката си. Пристъпи към Клориса и извика:
— Хей. Момче.
Клориса се обърна, лицето й пламна. Тя каза:
— Беше просто случайност. Пострадахте ли?
— Не! Какво е това?
— Стрела. Изстрелва се с лък благодарение на опънатата на него тетива.
— Ето така — извика безцеремонно хлапето, като прати във въздуха още една стрела, после избухна в смях. Имаше светла коса и гъвкаво тяло.
Клориса каза:
— Ще си получиш наказанието. Сега си върви!
— Чакай, чакай — извика Бейли. Той разтри коляното си, някакво камъче го бе натъртило при падането. — Имам няколко въпроса. Как се казваш?
— Бик — отвърна то нехайно.
— В мен ли се целеше, Бик?
— Точно така — каза момчето.
— Даваш ли си сметка, че щеше да ме нараниш, ако не бях успял да се наведа навреме?
Бик сви рамене.
— Това беше целта ми.
Клориса забързано рече:
— Позволете ми да ви обясня. Стрелбата с лък се насърчава. Това е състезателен спорт, който не изисква контакт. Организираме състезания между момчетата само с помощта на видеофона. Боя се, че някои от момчетата се целят в роботите. Това ги забавлява, а пък роботите не ги боли. Аз съм единственият възрастен човек в имението и когато момчето ви е видяло, то навярно ви е взело за робот.
Бейли слушаше. Мисълта му се проясняваше, а присъщото сурово изражение се изписа ясно върху дългото му лице. Той каза:
— Бик, ти за робот ли ме взе?
— Не — отвърна малчуганът. — Ти си землянин.
— Добре. Свободен си.
Бик се обърна и хукна, като си подсвиркваше. Бейли каза на робота:
— Ей, ти! Откъде знае момчето, че съм от Земята? Не беше ли при него, като стреля?
— При него бях, господарю. Аз му казах, че сте землянин.
— Обясни ли му какво е това землянин?
— Да, господарю.
— Какво?
— Низше човешко същество, което не бива да се допуска на Солария, защото носи зараза, господарю.
— И кой ти каза това, момче?
Роботът запази мълчание. Бейли попита:
— Знаеш ли кой ти го каза?
— Не, господарю. То е заложено в паметта ми.
— И тъй, казал си на момчето, че съм пръскащо зараза низше създание и то незабавно е стреляло по мен. Защо не го спря?
— Щях да го спра, господарю. Не бих допуснал да пострада човешко същество, даже землянин. То се движеше с голяма скорост, а аз не бях достатъчно бърз.
— Сигурно си помислил, че съм просто някакъв землянин, не напълно човек, и си се поколебал за миг.
— Не, господарю.
Това беше изречено с кротко спокойствие, но устните на Бейли се изкривиха в мрачна усмивка. Роботът можеше да отрича най-чистосърдечно, но Бейли чувствуваше, че тъкмо този факт е изиграл роля.
— Ти какво правеше при момчето? — попита Бейли.
— Носех стрелите му, господарю.
— Може ли да ги видя?
Той протегна ръка. Роботът приближи и му подаде около дузина стрели. Бейли внимателно остави първата — онази, която бе улучила дървото — до краката си и разгледа другите една по една. После ги върна и отново вдигна първата стрела.
Той каза:
— Защо даде именно тази стрела на момчето?
— Не зная, господарю. Малко преди това поиска стрела и тази беше първата, която взех. То се огледа за мишена, после забеляза вас и попита кой е този странен човек. Аз му обясних…
— Зная какво си му обяснил. Стрелата, която си му подал, има сиви пера на края. Другите имат черни пера.
Роботът само гледаше. Бейли каза:
— Ти ли доведе хлапака тук?
— Вървяхме напосоки, господарю.
Земният човек погледна през пролуката между две дървета — оттам стрелата бе профучала към целта си. Каза:
— Този хлапак Бик няма ли да се окаже случайно най-добрият ви стрелец тук?
Роботът наведе глава.
— Той е най-добрият, господарю.
Клориса зяпна.
— Как познахте?
— Това е логично — каза сухо Бейли. — Сега, моля ви, разгледайте стрелата със сивите пера и останалите. Върхът на стрелата със сивите пера изглежда мазен. Ще рискувам да бъда мелодраматичен, госпожо, като ви кажа, че вашето предупреждение спаси живота ми. Стрелата, която не ме улучи, е отровна.
Конфликт с робоспециалист
Клориса каза:
— Невъзможно! Небеса велики, това е абсолютно невъзможно!