— Добро утро, Гладиа. — Ден ли? Вечер ли? Не знаеше колко е часът при Гладиа, а и от начина, по който бе облечена, не можеше да отгатне. — Защо сте искали да се свържете с мен?
— За да ви кажа колко съжалявам, че избухнах последния път, когато имахме видеовръзка. Господин Оливо не знаеше къде да ви търсим.
За момент Бейли си представи Данийл, все още прикован на място от бдителните роботи, и почти се усмихна. Той каза:
— Няма значение. След няколко часа ще се видим.
— Разбира се, ако… Ще се видим?
— Лично присъствие — отвърна Бейли със сериозен вид.
Очите й се разшириха, а пръстите й се впиха в гладката мека материя на облегалките.
— Има ли причина за това?
— Необходимо е.
— Не мисля…
— Ще ме приемете ли?
Тя отмести поглед.
— Абсолютно необходимо ли е?
— Да. Най-напред обаче трябва да се видя с един друг човек. Съпругът ви се е интересувал от роботи. Вие ми го казахте, чух го и от други места, но не е бил специалист по роботика, нали?
— Така е, Елайджа. — Тя все още отбягваше погледа му.
— Но е работил заедно с робоспециалист, нали?
— Джотан Лийбиг — отвърна незабавно тя. — Той е добър мой приятел.
— Така ли? — каза енергично Бейли.
Гладиа като че се сепна.
— Не биваше ли да го казвам?
— Защо не, ако е истина?
— Все се страхувам, че ще кажа нещо, което ще ви накара да си помислите за мен… Не знаете какво е, когато всички са сигурни, че си извършил нещо.
— Успокойте се. Как така станахте приятели с Лийбиг?
— О, не зная. Преди всичко, той живее в съседното имение. Енергията, необходима за видеовръзката, е почти нула, така че можем да я поддържаме през цялото време без особени затруднения и без да се ограничаваме в движенията си. Непрекъснато се разхождаме заедно; или поне разхождахме се.
— Не знаех, че можете да се разхождате с някого.
Гладиа поруменя.
— Казах видеовръзка. О, да, все забравям, че сте землянин. Видеоконтактът в движение означава, че самите ние сме на фокус и можем да ходим където си поискаме, без да прекъсваме връзката. Аз се разхождам в моето имение, а той в своето и сме заедно. — Тя вирна брадичка. — Това е приятно.
После неочаквано се засмя.
— Бедният Джотан.
— Защо казвате това?
— Сетих се как сте си помислили, че сме се разхождали наистина заедно. Той би умрял при мисълта, че някой може да си помисли такова нещо.
— Защо?
— В това отношение е ужасен маниак. Казвал ми е, че от петгодишна възраст е престанал да се вижда с хора. Винаги е държал на видеоконтакта. Някои деца са такива. Рикейн… — тя млъкна смутено, после продължи: — Веднъж, когато говорех за Джотан, Рикейн, съпругът ми, каза, че все повече деца ще стават такива. Каза, че това било един вид социална еволюция, която благоприятствувала видеофилията. Смятате ли, че е така?
— Не съм специалист — каза Бейли.
— Джотан дори не иска да се ожени. Рикейн се беше разсърдил, каза му, че е асоциален и че гените му са необходими за общия резерв, но Джотан просто отказа да се съобразява с това.
— Има ли право да откаже?
— Н-не — отвърна колебливо Гладиа, — но той е блестящ робоспециалист, разбирате ли, а те се ценят на Солария. Предполагам, че са направили изключение. Струва ми се обаче, че Рикейн се канеше да преустанови работата си с Джотан. Веднъж ми каза, че Джотан не е добър соларианин.
— На Джотан казвал ли го е?
— Не зная. Той работеше с Джотан докрая.
— Но е смятал, че е лош соларианин, защото е отказвал да се ожени, нали?
— Веднъж Рикейн ми каза, че женитбата е най-тежкото изпитание в живота, но то трябва да се понесе.
— А вие какво мислите?
— За кое, Елайджа?
— За женитбата. Смятате ли, че е най-тежкото изпитание в живота?
Постепенно лицето й стана безизразно, сякаш тя старателно изличаваше от него всякакво чувство.
— Никога не съм мислила за това.
— Казахте, че непрекъснато се разхождате с Джотан Лийбиг, после се поправихте и сложихте глагола в минало време. Значи не се разхождате вече заедно?
Гладиа поклати глава. Лицето й отново доби изражение. Тъжно.
— Не. Вече не. Един или два пъти се свързах с него по видеофона. Всеки път изглеждаше зает и не исках да… Нали разбирате.
— След смъртта на съпруга ви ли започна това?
— Не, малко по-рано. Няколко месеца преди това.
— Допускате ли, че доктор Делмар му е наредил да не ви обръща повече внимание?
Гладиа доби уплашен вид.
— Защо да му нарежда? Джотан не е робот, нито пък аз. Как е възможно да получаваме заповеди и защо му е нужно на Рикейн да ги издава?
Бейли не си направи труд да обясни. Можеше да го стори единствено със земни понятия, а от това нещата нямаше да й станат по-ясни.