И ако все пак успееше да й обясни, това само щеше да я отблъсне.
Бейли рече:
— Още един въпрос. Ще се свържа отново с вас, Гладиа, когато свърша с Лийбиг. Впрочем колко е часът при вас? — Той тутакси съжали за въпроса. Роботите щяха да го изразят в земни еквиваленти, докато Гладиа можеше да му го каже в солариански единици, а на него му беше омръзнало да проявява невежество.
Но Гладиа отвърна просто:
— Следобед е.
— В такъв случай това се отнася и за имението на Лийбиг?
— О, да.
— Добре. Ще се свържа с вас веднага, щом мога и ще се уговорим за срещата.
Тя отново стана неуверена.
— Абсолютно необходимо ли е?
— Да.
Каза тихо:
— Много добре.
Връзката с Лийбиг се бавеше и Бейли оползотвори паузата, като изяде още един сандвич, поднесен в оригиналната му опаковка. Но беше станал по-предпазлив. Внимателно изследва пломбата, преди да я разчупи, после прегледа съдържанието най-старателно.
Получи пластмасово пликче с мляко, не напълно размразено, отхапа със зъбите си отвор и пи направо от него. Мина му мрачната мисъл, че съществуват неща като бавнодействуващи отрови без мирис и вкус, които могат да се впръскват незабелязано с хиподермични игли или да се инжектират под високо налягане, после отхвърли тази детинска мисъл.
Досега убийствата и опитите за убийство бяха извършвани по възможно най-неприкрития начин. Нямаше нищо сложно и хитроумно в това да удариш някого по главата, да сложиш в чашата отрова, достатъчна да убие една дузина хора, или да стреляш с отровна стрела в жертвата, без да се криеш.
После му хрумна не по-малко мрачната мисъл, че докато все така прескачаше от една временна зона в друга, едва ли можеше да има редовен режим на хранене. Или ако това продължаваше — редовен сън.
Роботът се приближи.
— Доктор Лийбиг предлага да се свържете с него по някое време утре. Зает е с важна работа.
Бейли скочи на крака и изрева:
— Кажи на този приятел…
Той млъкна. Нямаше никаква полза да крещи на робота. Защото можеш да крещиш колкото си щеш, но и да шепнеш, резултатът е все същият.
Той продължи по-спокойно:
— Кажи на доктор Лийбиг или на неговия робот, ако не си стигнал по-далеч, че разследвам убийството на негов сътрудник и добър соларианин. Кажи му, че не мога да чакам, докато си свърши работата. Кажи му, че ако до пет минути не установим видеоконтакт, ще взема самолета и след по-малко от час ще бъда в имението му, за да се видя с него. Използувай точно тази дума, за да не стане грешка.
Той се върна към сандвича си.
Петте минути още не бяха изтекли, когато Лийбиг или поне някакъв соларианин, когото Бейли взе за Лийбиг, му хвърли гневен поглед.
Бейли му отвърна със същото. Лийбиг беше суховат, със сковано изправена стойка. Погледът на тъмните му, изпъкнали очи бе напрегнат и вглъбен, а сега в тях проблясваше и гняв. Единият му клепач бе увиснал леко.
Той каза:
— Вие ли сте землянинът?
— Елайджа Бейли — отвърна Бейли, — детектив К-7, разследвам убийството на доктор Рикейн Делмар. Вие кой сте?
— Аз съм доктор Джотан Лийбиг. Защо си позволявате да ми пречите на работата?
— Много ясно — каза Бейли тихо. — Имам работа.
— Тогава си я вършете някъде другаде.
— Преди това имам няколко въпроса. Разбрах, че сте били близък сътрудник на доктор Делмар. Така ли е?
Внезапно едната ръка на Лийбиг се сви в юмрук и той с бързи крачки се отправи към полицата на камината, върху която миниатюрни часовникови механизми извършваха сложни периодични движения, които хипнотично привличаха погледа.
Обективът държеше Лийбиг на фокус, така че фигурата му оставаше в центъра. По-скоро стаята зад него като че се отдалечаваше с леки издигания и пропадания, докато той крачеше.
Лийбиг каза:
— Ако вие сте чужденецът, когото Груър заплашваше да доведе…
— Аз съм.
— В такъв случай вие сте тук въпреки моето мнение. Край на връзката.
— Не още. Не прекъсвайте връзката. — Бейли рязко повиши гласа си и вдигна пръст. Насочи го право към робоспециалиста, който видимо се отдръпна, а пълните му устни се разтегнаха в гримаса на отвращение.
Бейли каза:
— Знаете ли, че наистина възнамерявам да ви видя.
— Моля ви, спестете си земната вулгарност.
— Съобщавам ви го като факт. Ще се срещна с вас, ако няма друг начин да ви накарам да слушате. Ще ви сграбча за яката и ще ви заставя да слушате.
Лийбиг му отвърна с втренчен поглед:
— Долно животно.
— Мислете както искате, но ще го направя.
— Ако се опитате да нахълтате в имението ми, аз ще… ще…
Бейли повдигна вежди.
— Ще ме убиете ли? Често ли отправяте подобни заплахи?
— Не съм ви заплашвал.
— Говорете тогава. За това време, което загубихте, можехме да свършим много работа. Били сте близък сътрудник на доктор Делмар. Нали така?
Робоспециалистът наведе глава. Раменете му потръпнаха и дишането му стана спокойно и равномерно. Когато вдигна поглед, вече се бе овладял. На лицето му дори се появи бегла безжизнена усмивка.
— Да.
— Както разбрах, Делмар е проявявал интерес към нови модели роботи.
— Да.
— Какви точно?
— Специалист ли сте в тази област?
— Не. Обяснете като на лаик.
— Съмнявам се, че ще успея.
— Опитайте! Например мисля, че се е интересувал от роботи, способни да наказват деца. Какво значи това?
Лийбиг повдигна за момент вежди и рече:
— Казано най-просто, като пропуснем тънките подробности, това означава да се подсили С-интегралът на ниво W-65…
— Изплъзвате се — каза Бейли.
— Истина е.
— Опитвате се да се изплъзнете. Как другояче може да се обясни?
— Това означава известно отслабване на влиянието на Първия закон.
— Защо е необходимо? Детето се наказва в името на бъдещото му благополучие. Нали такава е теорията?
— А, бъдещото благополучие! — В очите на Лийбиг пламна професионална страст, той като че все по-малко забелязваше своя слушател и ставаше все по-приказлив. — Мислите, че е толкова просто. Колко човешки същества са готови да изтърпят и най-малкото неудобство в името на голямото бъдещо благополучие? Колко време трябва, за да научиш детето, че това, което сега е вкусно, означава болка в стомаха по-късно, а това, което не е, ще му спести болката в стомаха после? А вие искате един робот да го разбере? Болката, причинена на детето от робота, възбужда мощен разрушителен потенциал в позитронния му мозък. За да му се противодействува с антипотенциал, задвижен от идеята за бъдещо благополучие, са нужни достатъчно връзки и разклонения, които ще увеличат масата на позитронния мозък с петдесет процента, освен ако не се пожертвуват други вериги.
Бейли каза:
— Значи не сте успели да конструирате такъв робот?
— Не, нито пък има вероятност да успеем. Аз или някой друг.
— Правеше ли доктор Делмар изпитания на опитния модел на такъв робот по времето, когато беше убит?
— Не на такъв робот. Нас ни занимаваха и други, по-практични неща.
Бейли каза спокойно:
— Доктор Лийбиг, налага ми се да науча нещо повече за Роботиката и ще ви помоля да ми помогнете.
Лийбиг енергично поклати глава, а увисналият му клепач се отпусна още повече, сякаш намигна зловещо.
— Би трябвало да ви е ясно, че за една лекция по Роботика са необходими повече от няколко минути. Не разполагам с толкова време.
— Все пак трябва да го сторите. Присъствието на роботите дава своя отпечатък върху целия живот на Солария. Щом е необходимо време, тогава, повече от друг път се налага да ви видя. Аз съм земен човек и не мога да работя или мисля спокойно, докато контактувам по видеофона.
Според Бейли Лийбиг не би могъл да има още по-вдървена стойка, но това се оказа възможно.
— Земните ви фобии не ме интересуват. Невъзможно е да се видим.
— Мисля, че ще промените решението си, когато ви съобщя по какъв въпрос главно искам вашето мнение.
— Това няма да промени нещата. Нищо не може да промени нещата.
— Така ли? Тогава слушайте. Сигурен съм, че в цялата история на позитронния робот Първият закон на Роботиката е бил умишлено погрешно формулиран.
Лийбиг конвулсивно трепна.
— Погрешно формулиран ли? Глупак! Луд! Защо?
— За да се прикрие фактът — отвърна Бейли съвършено спокойно, — че роботите могат да убиват.