— Вие самият сблъсквали ли сте се с недоверието към роботите? — попита Бейли.
— Много пъти — отвърна мрачно Лийбиг.
— Затова ли вие и някои други робоспециалисти искате да изопачите фактите съвсем малко, за да избегнете доколкото е възможно подозрението?
— Не изопачаваме нищо!
— Трите закона например не са ли формулирани погрешно?
— Не!
— Мога да го докажа, и ако вие не ме убедите в противното, ще го докажа на цялата Галактика, стига да имам тази възможност.
— Вие сте луд. Какъвто и довод да си мислите, че имате, вие грешите, уверявам ви.
— Ще обсъдим ли този въпрос?
— Ако не отнеме много време.
— Лична среща? Ще се видим, нали?
Слабото лице на Лийбиг се изкриви.
— Не!
— Сбогом, доктор Лийбиг. Други ще ме изслушат.
— Почакайте. Велики Космосе! Човече, почакай!
— Ще се видим ли?
Ръцете на робоспециалиста се плъзнаха нагоре, после покрай брадичката му. Палецът бавно пропълзя в устата му и остана там. Погледна с празен поглед Бейли.
Бейли си помисли: „Дали отново не се връща в детските си години, за да намери оправдание за срещата си с мен?“
— Ще се видим ли? — каза той.
Но Лийбиг бавно поклати глава.
— Не мога. Не мога — простена той, а думите му излизаха сподавено, защото палецът им преграждаше пътя. — Правете каквото искате.
Бейли се втренчи в другия, видя го да се извръща с лице към стената. Видя го как навежда изправения си гръб и скрива лице в треперещите си ръце.
Бейли каза:
— Добре, тогава ще разговаряме по видеофона.
Все още гърбом, Лийбиг рече:
— Извинете ме за момент. Ще се върна.
Бейли посвети интервала на собствените си нужди; той огледа току-що измитото си лице в огледалото на банята. Беше ли започнал да разбира Солария и соларианите? Не знаеше със сигурност.
Въздъхна, натисна един бутон и се появи робот. Не се обърна да го погледне. Каза:
— Във фермата има ли друг видеофон освен този, който използувам?
— Има още три канала за видеовръзка, господарю.
— Тогава кажи на Клориса Канторо… кажи на господарката си, че ще използувам този, докато не ви дам други указания, и че не трябва да ме безпокоят.
— Да, господарю.
Бейли се върна на мястото си, където видеофонът държеше на фокус празната част от стаята, в която се бе намирал Лийбиг. Тя все още бе празна и Бейли се настани и зачака.
Не чака дълго. Лийбиг влезе и стаята отново се залюля, докато той вървеше. Очевидно фокусът незабавно се измести от стаята върху човека. Бейли си спомни за сложните манипулации при видеовръзка и изпита известно възхищение от всичко това.
Лийбиг явно се владееше напълно. Беше пригладил назад косата си и бе сменил костюма. Дрехите му падаха свободно и бяха от лъскава материя, по която играеха отблясъците на светлината. Седна на лек сгъваем стол, който извади от стената. Рече трезво:
— Сега да видим каква е тази ваша идея за Първия закон?
— Няма ли да ни чуе някой?
— Не. Взел съм мерки.
Бейли кимна. Той каза:
— Позволете да ви цитирам Първия закон.
— Едва ли е нужно.
— Зная, но все пак нека да го цитирам: „Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да му бъде причинена вреда.“
— Е?
— Ами когато се приземих на Солария, бях отведен до предназначеното за мен имение със земеходна кола. Колата бе добре изолирана, за да ме предпази от откритото пространство. Като земен жител…
— Знам — прекъсна го нетърпеливо Лийбиг. — Какво общо има това с въпроса?
— Роботите, които караха колата, не знаеха. Наредих да отместят покрива на колата и заповедта бе незабавно изпълнена. Вторият закон. Трябваше да се подчинят. Почувствувах се зле, разбира се, и почти загубих съзнание, преди да затворят колата отново. Нима роботите не ми причиниха вреда?
— По ваша заповед — отсече Лийбиг.
— Ще цитирам Втория закон: „Роботът е длъжен да се подчинява на заповедите на човека, освен ако заповедите не са в противоречие с Първия закон.“ Виждате ли, заповедта ми трябваше да бъде пренебрегната.
— Това са глупости. Роботът не може да знае…
Бейли се наведе напред в стола си.
— А! Именно. Сега да повторим Първия закон така, както би трябвало да е формулиран: „Роботът не може да извърши нищо, което, доколкото му е известно, би навредило на човека; нито с бездействието си съзнателно да допусне на човека да му бъде причинена вреда.“