Выбрать главу

Бейли го прекъсна:

— Вие единственият робоспециалист ли сте на Солария?

— Не ставайте смешен.

— Просто се запитах. Доктор Делмар е бил единственият… м-м… инженер-фетолог, като се изключи асистентът му.

— Солария има над двайсет робоспециалисти.

— Вие най-добрият ли сте?

— Да — отвърна Лийбиг без стеснение.

— Делмар работеше с вас.

— Да.

Бейли каза:

— Разбрах, че напоследък е възнамерявал да прекрати сътрудничеството си с вас.

— Нямаше такива признаци. Откъде ви хрумна това?

— Разбрах, че не е одобрявал ергенското ви положение.

— Възможно е. Той беше истински соларианин. Но това не повлия на служебните ни взаимоотношения.

— Да сменим темата. Освен с разработка на нови модели роботи, занимавате ли се и с производство и ремонт на съществуващите видове?

— Производството и ремонтът се извършват предимно от роботи. В имението ми има огромна фабрика и ремонтен цех.

— Впрочем за възстановяване на роботите необходими ли са големи ремонти?

— Съвсем незначителни.

— Означава ли това, че ремонтирането на роботите не е развито като наука?

— Съвсем не — каза Лийбиг с категоричен тон.

— Какво ще кажете за робота, който е видял убийството на доктор Делмар?

Лийбиг отмести поглед и сбърчи вежди, сякаш някаква мъчителна мисъл не можеше да си пробие път в съзнанието му.

— От него вече нищо не става.

— Наистина ли? Можеше ли изобщо да отговаря на някакви въпроси?

— Не. Беше съвършено безполезен. Позитронният му мозък беше изцяло поразен от късо съединение. Нито една връзка не бе останала незасегната. Помислете си само! Станал е очевидец на убийство, което не е могъл да предотврати…

— Впрочем защо не е могъл да предотврати убийството?

— Кой може да каже? Доктор Делмар е правил опити с този робот. Не зная в какво състояние се е намирал мозъкът му. Може да му е заповядал например да прекрати изпълнението на всички операции, докато той преглежда един определен елемент от веригата. Ако някой, когото нито доктор Делмар, нито роботът са подозирали в злонамереност, внезапно го е нападнал, за да го убие, сигурно е минало доста време, преди роботът да успее да използува потенциалите на Първия закон, за да превъзмогне блокиращата заповед на доктор Делмар. Продължителността на бездействието му е зависела от характера на нападението и от характера на блокиращата заповед. Бих могъл да измисля още дузина други обяснения на въпроса защо роботът не е могъл да попречи на убийството. Във всеки случай неспособността му да го стори представлява нарушение на Първия закон и това е било достатъчно да нанесе поражение върху всяка позитронна връзка в мозъка на робота.

— Но ако роботът няма физическата възможност да попречи на убийството, носи ли отговорност? Първият закон предвижда ли такава възможност?

Лийбиг сви рамене.

— Първият закон, въпреки опитите ви да го омаловажите, закриля човешкия род със силата на всеки възможен атом. Той не допуска никакви изключения. Ако Първият закон е нарушен, с робота е свършено.

— Това универсално правило ли е, сър?

— Толкова универсално, колкото и самите роботи.

— Ето че научих нещо — каза Бейли.

— Тогава научете още нещо. Вашата теория за убийство чрез поредица от действия на различни роботи, всяко невинно само по себе си, няма да ви помогне в случая със смъртта на доктор Делмар.

— Защо?

— Смъртта не е от отравяне, а от удар с тежък предмет. Нещо е трябвало да държи предмета, а то е било човешка ръка. Никой робот не би могъл да замахне с нещо тежко и да разбие нечий череп.

— Да допуснем — каза Бейли, — че роботът е трябвало да натисне един невинен бутон, който да стовари върху главата на Делмар някаква скрита тежест.

Лийбиг се усмихна кисело.

— Землянино, аз разгледах мястото на престъплението. Научих всички подробности. Убийството беше голямо събитие тук, на Солария, нали разбирате. Затова зная, че на местопрестъплението не е имало следи от използуване на техника, нито от стоварена тежест.

— Нито пък от някакъв тъп предмет — добави Бейли.

Лийбиг каза презрително:

— Вие сте детектив. Открийте го.

— Ако приемем, че за смъртта на доктор Делмар не е виновен робот, тогава кой?

— Всеки знае кой — изкрещя Лийбиг. — Неговата съпруга! Гладиа!