А аз смятах, че източното възпитание прави тукашните жени целомъдрени. Значи не всички.
— Знаете ли, ако се стигне до развод, с удоволствие бих показала това на мъжа ми — каза тя, когато касетата свърши. — Делара, за която той мечтае, не е способна на това дори поради възрастта си…
— Има ли интимна връзка с мъжа ви?
— Не мисля. Щях да знам. Тя иска той да се разведе.
— Алекпер, ако не греша…
— Искате да знаете нашите клюки с всички подробности? — попита Фирюза. — Сега президентският син има проблеми. Обикаля инкогнито по лекари. Нарушена ерекция и всичко от сорта… Всички го знаят. Слушайте, при вас може ли да се пуши? — попита тя и извади запалка и цигари.
Нима и тя наполовина е рускиня, помислих аз, когато тя запали.
— Обичам, когато всички карти са открити — каза Фирюза, след като дръпна два пъти от цигарата. — Нали сте руснак? Макар да го криете, като се мъчите да говорите с акцент.
— Нищо не може да се скрие от вас — усмихнах се игриво. — И вие също, нали?
— Уж сте интелигентен човек, а се занимавате с такова непочтено нещо — каза тя. — Това е много опасно, нали така?
— Как да ви кажа… Засега Бог е милостив.
— Да, рускиня съм! — отговори тя предизвикателно. — По-точно наполовина съм татарка. Казвам се Фарида, а Мансуров настоя да си сменя паспорта, понеже роднините му нямало да понесат Фарида.
Тя прихна, като ме гледаше весело.
— Нали е смешно? Наистина, Делара също не принадлежи към чистата нация, нека да знаете… Слушайте, а защо ви разказвам всичко, макар че почти нищо не питате?
— Професия — рекох. — Моята работа е да изслушвам, вашата да разказвате.
— Ах, такава ли била работата — въздъхна тя. — КГБ, така ли? Значи, моят Масурьонок е загазил… Или все пак искате пари за това?
— Трябва ми информация — казах. — Работата е спешна, лентата е истинска и макар наистина да ми е противно да се занимавам с това, налага се. Става дума за живота на стотици души.
— За какво става дума? — Тя изтръска пепелта от цигарата си направо върху килима.
— Взривове в метрото, чували ли сте? — попитах аз.
— Разбира се. Според мен това е ужасно! Гледала съм по телевизията… Слушайте, да не искате да кажете, че моят Мансуров има нещо общо?
— Засега не.
— И въобще какво общо има Русия? — попита тя. — Нали не гърмят в Русия.
— След всеки взрив в Баку следва акция в Москва.
— Ах, такава ли била работата. — Тя пак запуши. — Самата аз съм московчанка. Мансурик ме намери в един хотел. Нали разбирате… Влюби се. Да си призная, аз също. Просто не можехме един без друг. Но професията задължава. Говоря за него, не за мен. Непрекъснато изчезва някъде, все нервен… Знаете ли как преживяваше, когато заедно гледахме тези трупове, кръвта по релсите… Тресеше го, едва не плачеше. А сега се е заел с тези пленници, с нашите момчета в Чечня. Пак само нерви, луди пари отиват дявол знае в чии ръце… Там го мамят, водят го за носа. И ако ми кажете, че той организира тези взривове и пожари — не, няма да повярвам! Слушайте, нямате ли нищо за пиене?
Налях й вино.
— Господи… а нямате ли обикновена водка? Ето той — тя тръсна глава към екрана на телевизора, където току-що беше бесняла с любовника си — също непрекъснато ми налива ту шампанско, ту божоле… Как да му кажеш: няма ли във вашето посолство обикновена водка!
Налях й водка. Тя изпи една трета от чашата, присви очи.
— Та колко искате за касетата? — попита тя.
— Не сте ме разбрали — казах. — Нужна ми е информация, която може да предотврати гибелта на хората. Взривът може да избухне още днес.
Тя ахна, като затули с длан устата си.
— Все пак — Мансуров ли е?
Свих рамене.
— Може би да му звънна? Не знам къде може да е сега…
— Уверена ли сте, че няма връзка с тези акции?
— Не, не прилича на негово дело — отвърна тя сериозно. — Той беше много объркан от това, което видяхме… Но тук много неща зависят от него — в това отношение сте прав.
— Обичате ли го?
— Искате да кажете, че го оправдавам?
— А своята родина? — попитах. — Русия? Обичате ли я?
— Призовавате към моите патриотични чувства? — усмихна се тя. — Искате да шпионирам мъжа си? Да го предам?