— Спал ли си с нея? — попита изведнъж Томилин.
— А ти как мислиш! — Гоша се плесна с ръце по голите колене. — Правото на първата нощ… Откъснах я от себе си за теб! Обаче не съвсем де…
— Тя беше моя жена — каза Томилин. — И аз не трябваше да я деля с никого.
— Значи си я следил? — попита Гоша. — Ами ако беше я засякъл с мен, и мен ли щеше да убиеш? Като Толян? Интересно се получава… Я виж — той се обърна към Тимур, — къде е онова ченге? Докарай го тука. Да си поприказват…
— Нека спи — отказа Тимур. — Сега няма голяма полза от него.
— Нее. — Гоша завъртя пръста си под носа му. — Ти не разбираш… Какво набито око има. Око — бръснач. Аз веднага ги познавам такива. Може да е млад, ама се налага да се другарува с него. Върви го викай, че само яде и пие без пари… А никаква работа.
Тимур се надигна тежко и излезе от стаята.
— Ами Светка къде е? — Гоша се обърна към Томилин. — Олег, не си ли я виждал? Току-що беше до мен в леглото… Или и на нея си направил паф-паф, а?
— Това е… чужда стая. — Томилин се опита да си махне връзката, но не успя. Пак се изкриви на една страна.
— Светка! — ревна Гоша. — Къде си?
И се пъхна под леглото. Сетне извади оттам огромните маратонки на Тимур.
— Това какво е? Тимур ли се е преместил тук? Негови ли са тия маратонки?
И в този момент вратата се отвори и Тимур набута вътре дърпащия се Володя Фрязин.
— Толкова ли трябваше да пие тоя? — Тимур пусна Володя и той се просна на земята.
— Интелигенция — промърмори Гоша и премести погледа си от Томилин на Фрязин. — Непрекъснато е в дълг пред народа. Обаче нищо не възнамерява да му дава… Какво да ги правиш такива? Той трябва да го разпита.
— Не може ли утре? — попита Тимур. — Да се наспи, че тогава ще разпиташ и двамата.
— Не, ти не разбираш… Трябва, докато са горещи следите. Слушай, това твоята стая ли е? Ами аз как съм попаднал в нея? Гледам, маратонките май са твоите… Вече е време да ги смениш, а ти все с тях тичаш. Стар си да тичаш по маратонки.
Щом чу ключовата дума „маратонки“, Володя веднага отвори очи. И ги видя почти под носа си.
Стари, кални, може да не са почиствани оттогава… А кръвта, ако са ония маратонки, е проникнала в пукнатините, в релефа на подметката. Засъхнала е като лепило, нито можеш да я измиеш, нито да я отлепиш…
Той пак затвори очи, усещайки как цялата вселена се върти около него. Късмет. Почти вярваше в късмета, вярваше, че обикаля някъде тук.
— И какво да го правя, пак ли да го мъкна в стаята му? — попита Тимур.
— Нека спи. — Гоша махна с ръка. — Да го вземат дяволите. А пък този, Томила… — той посочи нещастния вдовец — изкарай го някъде това животно… Той е убил Ленка, залагам си главата!
— Както кажеш — измърмори Тимур.
— Че какво да кажа? Аз да не съм прокурор? Аркан трябва да се разпита. Той е оставял Аркан да се занимава с домакинството.
— Питах — отговори Тимур. — Само че не Аркан. Артьом питах. Говори се, че уж Аркан е сложил Чердинцев да я следи… Повече нищо не научих.
— Да вървим, отведи ме в моята стая — рече Гоша и прегърна Тимур през раменете. — А тия да спят. Пък аз трябва да намеря и оная загубена Светка.
Когато излязоха, Володя пак отвори очи. Томилин спеше, сгънат под ъгъл четирийсет и пет градуса и само по чудо не падаше.
Фрязин докосна маратонките. Стари. Мръсни…
Зад вратата се чуха стъпки. Володя затвори очи. Не бива да заспива! Ще почака, докато Тимур заспи.
Тимур захърка веднага, щом легна, без да се съблича.
Володя се понадигна, но веднага се чу трясък — Томилин беше паднал от стола си. Тимур спря да хърка и подскочи на леглото си.
— А? Кой влезе?
И светна лампата. На килима бяха проснати две неподвижни тела.
Той бутна с крак Фрязин, който лежеше по-близо до него. Момчето спеше дълбоко. Томилин лежеше в неудобна поза и хъркаше от притискащата го вратовръзка. Тимур стана, махна връзката, преобърна Томилин по гръб и тръгна към леглото си. След минута отново хъркаше.
„Не бива да спя!“ — ободряваше се с всички сили Володя.
Само да не се събуди Тимур. Само да не се строполи на пода с тези идиотски маратонки в ръцете. В коридора малко се поуспокои и като се клатеше насам-натам, стигна до стаята си. Там се строполи в леглото като подкосен и веднага заспа.
След два часа скочи, сякаш в него се е задействал будилник. Скри плячката си в гардероба и побърза да слезе долу, където имаше междуградски телефон автомат.