В Москва сега е три през нощта, Грязнов спи непробуден сън. Но нямаше друг изход. Володя набра домашния номер на Вячеслав Иванович.
Там доста бързо се обадиха.
— Вячеслав Иванович! — Володя много бързаше, дори не поздрави. — Има маратонки, същите, четирийсет и шести номер. Засега собственикът им спи, но сутринта… дори не знам какво ще направи с мен.
Грязнов веднага разбра, че работата е сериозна. Отпечатъците по гуменото килимче и педала на газта в колата са най-ценната улика. Ако отпечатъците и тези маратонки съвпаднат…
— Ти, естествено, си иззел маратонките без свидетели и протокол? — попита Грязнов.
— Нямате си представа в какви условия се налага да работя — обиди се Володя.
— И пак си пил — рече сурово Грязнов.
— Не е време сега за това — рече умолително Володя. — По-добре кажете какво да правя. Помогнете.
— Излитам още с първия самолет — каза решително Грязнов. — Дръж се до пристигането ми. А маратонките скрий някъде на по-сигурно място. — И когато затвори, със същия решителен тон произнесе: — Какво ми дойде до главата.
3.
Солонин слезе в метрото на спирка „28 април“, като още не си даваше ясна сметка защо го прави… Какво иска да види? И кого? Химическият анализатор, реагиращ на взривно вещество, и то само на пластичен взрив, ще покаже наличието му само на разстояние не по-голямо от три метра, дори ако е под седалката.
Какво да прави? Да ходи от вагон във вагон?
Шансът е нищожен. Той се стараеше да си спомни как са ставали предишните взривове. Първо, гръмвало е във върховите часове. И на спирките, където влизат или излизат най-много хора. В центъра… или на последната спирка, някъде на „Нефчеляр“.
Солонин забеляза как пътниците го гледат под вежди — канадското му яке, съвършената прическа на път, чувстваха в него нещо не тукашно…
Ако той беше на мястото на престъпника, къде щеше да се постарае да сложи взрива? Ясно е, че там, където ще предизвика максимален психологически ефект. За да има време да дойде телевизията, държавна сигурност, полицията… И много, много хора…
И тъй, центърът. Значи човекът с взрива трябва да слезе една-две спирки преди мястото на предполагаемия взрив. Къде?
Той разглеждаше внимателно схемата на метрото. Спирките не са много, тук не е нито Лондон, нито Москва. И все пак… Сигурно си заслужаваше да взема със себе си Турецки. Той — в едната посока, аз в другата. И на всяка спирка да оглеждаме тълпата… По принцип може да стане. Само трябва да се разположиш в първия вагон до вратата. И тогава на всяка спирка можеш да огледаш всички, които чакат на перона.
Но все пак няма да може да види хората, които слизат… Той вече започна да мисли, че напразно се е заел с това. Как да издири терориста? По очите? Сигурно може и така, ако се засекат погледите им. Митничарите често се изхитряват да забележат нарушителите по очите, по поведението на пътниците. Защото минават пред тях по един.
На занятията при многоуважаемия Питър Редуей това се учеше — вазомоторика и разни такива… Бедата е там, че почти нито веднъж не му се е налагало да го използва. Няма навик.
Така с размишления и колебания Солонин влезе в първия вагон и застана до вратата…
„Може би трябваше да вляза в средния вагон — помисли той. — Нали взривовете стават най-често в средата на влака…“ Помисли и веднага се замята в съмнение. Между спирките стават взривовете, между спирките, ето къде. Там, в закритото пространство ефектът е най-голям. И по телевизията изглежда по-страшно.
Той стоеше и гледаше в тъмнината облицовката на мяркащите се тунели.
Ето, стана по-светло — спирка… Отначало лицата се носеха покрай него като размазани по стъклото. Нито едно ясно лице. После започна да ги различава — отначало младите, после и другите лица.
Наложи си да се вглежда особено внимателно в мъжете… Но какво можеш да забележиш в тази навалица?
Така стигна до последната гара. После отново назад. Очите го заболяха от напрежение. Пак му се прииска да зареже всичко и да си тръгне. Да позвъни на Турецки и да му каже, че всичко е било само глупости, а не работа! Какво може да се види тук? Още повече че хората стават все повече и повече. И всички пулят очи към лицето от славянски произход, на което си струва да се проверят документите.