Беше вече към три. Солонин трябваше да се обади всеки момент.
— Плюя на това! — използва тя любимия си израз. — Да се отместим малко и аз съм на вашите услуги.
Тя излезе от колата и седна на мястото на шофьора.
Отдалечихме се съвсем мъничко, завихме веднага зад ъгъла.
— Спрете тук — казах аз.
Тя послушно натисна спирачката и се огледа. Сигурно се интересуваше от същото, от което и аз.
На тръгване се постарах да огледам всички коли, спрени пред хотела. И наистина, едно сузуки тръгна след нас и когато се натъкна на нашата кола зад ъгъла, се зачуди какво да прави в тясната уличка. Дай им да преследват, мислех си аз, докато следях маневрите на сузукито.
— Страхотно! — каза тя и ме погледна с възхищение. — Къде са ви учили на това?
— Нямаме време — отговорих аз. — Сега ще завият и ще се върнат обратно. И ще застанат някъде наблизо до отсрещния тротоар… Какво възнамерявахте да ми кажете?
— Чеченците са продали на мъжа ми архивите на нефтения институт в Грозни. Там има описание на находищата от нефт и газ в Кавказ и в Каспийския басейн… Тогава не са разбирали значението на документите. Мансуров е уверен, че сега струват стотици милиони. Никой не знае къде ги крие. Затова чеченците се стараят да са в добри отношения с него. Никой не знае и колко ще продължава това. Те пазят мъжа ми и същевременно го следят. А когато започна да откупува от тях руски пленници, застанаха нащрек…
— Откъде знаете за това?
— Съвсем доскоро той ми доверяваше и споделяше всичко с мен — усмихна се тя и запали цигара. — После започнах да се досещам за някои други работи и той замълча. Тези чеченци се докарват пред него. Но в същото време той се страхува от тях. Напълно е възможно в колата да са те. Ами ако знаят, че сте руснак? Между другото, вашият приятел, как му беше името, Къриган… нали и той е руснак?
— Нищо не може да скрие човек от вас — въздъхнах. — И вие, и Делара мигновено ни разобличихте.
— Така ли? — изрече тя разочаровано. — И тя ли? Е, аз, извинете, съм изучила чужденците… Веднага познавам руснака, каквото и произношение да има или маниери да показва. Но тя как ви е разпознала?
— Женски усет — отговорих дипломатично.
— Какво общо има усетът? Не съм очаквала това от Делара. Да кажем аз, бившата валутна проститутка, виждам мъжете като под рентген, чужденците — още повече. Или и тя се е занимавала тайно с това? Между другото, ако ви е интересно, с този белгиец се познавах още в Москва. И тук просто продължихме.
— Това ли е всичко, което искахте да ми разкажете? — попитах, като забелязах, че нашето сузуки се връща.
— А малко ли е? — попита тя.
— Моля ви — отговорих аз. — Това е твърде интересно. Значи вашият мъж наистина откупува руски войници?
Стараех се да скрия интереса си към архивите на нефтения институт в Грозни. Бях чувал за документите още докато работех в прокуратурата. Архивите, доколкото си спомням, се смятат за свръхсекретни, беше възбудено криминално дело за изчезването или продажбата им на някого. Костя Меркулов трябва да помни подробностите.
Сузукито спря отсреща и вероятно вече насочиха към нас дългите си микрофони.
— Чуват ни — казах аз. — Затова е по-добре да прекратим разговорите.
Тя сви рамене, включи, даде рязко заден, така че няколко пешеходци отскочиха от нас.
— В Москва щяха да ви глобят — отбелязах.
— Може би мечтая точно за това! — каза тя предизвикателно.
Поехме към хотела.
— Да се качим да поговорим? — попитах на слизане от колата. — Моят приятел трябва да ми се обади.
— Спокойно можехте да си вземете мобифона. Във всеки случай по-малко риск, че ви подслушват.
С тези думи тя се отдалечи, като ми махна на сбогуване с ръка.
Гледах след нея. Светът е малък. Може би дори съм я виждал някъде край „Интернационал“ или „Космос“. И тогава тя едва ли ми е обърнала внимание — сиреч още един заплес ме гледа със зяпнала уста и му текат лигите…
Качих се в стаята си. Проверих телефонния секретар. Солонин не се беше обаждал.
В този момент телефонът иззвъня.
Вдигнах слушалката. Беше Алекпер.
— Станало е нещо в метрото — каза той.
— Взрив ли?
— Почти — отговори. — Но по невероятен начин един човек го е предотвратил. Всички говорят за някакъв чужденец, който първо хванал във вагона джебчия, а след това терориста. И обезвредил бомбата… Представяте ли си? Най-добре си пуснете телевизора, там ще научите по-подробно.