— Защо така? — избухна Тимур.
Гоша не отговори. Само погледна многозначително Грязнов, после Володя, сиреч — този е ваш, а аз си измивам ръцете.
И напусна стаята.
Тимур мълчеше, бялото на очите му стана розово. Сега ще започне да маха с ръце, помисли Грязнов. А какво друго му остава? Разбира се, може да каже, че случайно се е оказал през онази вечер в кооперацията и входа, където са убили Бригаднов. Ами стъпките по гуменото килимче? Само да съвпадне всичко — и показателите от кръвта, и отпечатъкът от маратонката, — тогава няма къде да мърда.
Вячеслав Иванович вече почти не се съмняваше, че убиецът е пред него. Но как да го откара по-ловко в Москва?
Впрочем този Тимур е врабчето. А орелът току-що излезе от стаята, може да се каже отлетя в небето. Опитай се сега да го хванеш.
6.
— За кого работиш, Ибрахим? — попита Мансуров.
— За теб, шефе — усмихна се Кадуев.
Двамата се бяха настанили в ресторант „Гюлистан“ на отделна маса, в самия ъгъл, където можеха да са сигурни, че никой няма да ги подслушва.
— Вчера в метрото — ти ли беше майсторът? — попита Мансуров.
— Да — кимна Кадуев. — Мой човек.
— Щом съм ти шеф, защо не попита дали съм съгласен?
Кадуев сви рамене, като равнодушно оглеждаше малобройната публика. Вечерта сега започваше, най-веселото предстоеше.
— Забеляза ли, че щом се опитваш да ме заобиколиш, нищо не се получава? — попита Мансуров и запуши.
— Забелязах — озъби се злобно Кадуев. — Сякаш си прикрепил към мен контрольор.
— Грешиш. Никого не съм прикрепял към теб.
— Нали е руснак — каза Кадуев. — Говори на английски, но нас не можеш ни измами. Толкова години сме живели в Русия…
— Защо си решил, че знам нещо по въпроса? — попита Мансуров. — Ако това беше мой човек, нима щях да използвам таланта му, за да те следя? Щях да го използвам вместо теб. Защо ти се иска да е руснак?
— Руснак е — държеше на своето Кадуев. — И затова ти започна да се вълнуваш така за руските пленници. Няма какво да ме мамиш, драги. Може би искаш да се отървеш от мен?
Кадуев произнесе думата „отървеш“ на руски. Мансуров се усмихна тъжно.
— А на теб, драги, не ти ли се струва, че никак не можем да се отървем от Русия? Руско оръжие, руски пари, руски пазари, руски жени…
— Имах в Москва руска жена — произнесе замечтано Кадуев. — Звънях й от Ведено, после от Урус-Мартан. Стоиш под бомбите и снарядите, наоколо грохот, викове… мислиш за последен път ще поговорим. Тя беше ласкава, обичаше ме, макар да беше омъжена. Щом отидех в Москва — и веднага при нея. По-точно, тя тичаше в хотела при мен. Не оставаше през нощта. Имаше дъщеря, и мъж де, нали ти казвам. И звъня значи аз, а тя ме пита: в Москва ли си? Къде си отседнал? В „Алтай“ или „Възход“? Когато ходех в Москва, винаги отсядах в тези хотели. Не, казвам, във Ведено съм, обаждам ти се по сателитния телефон. Чуваш ли как се взривяват бомбите? Твоят мъж ги хвърля по мен. А мъжът й беше летец. Пък тя ми отговаря: не е той, казва, сега той е тук, в Кубинка. Не са го изпращали още в Чечня. Ти се пази, казва. Не се пъхай под куршумите. Когато свърши войната, ела, ще те чакам. Такива ми ти работи…
— А мен кориш заради жена ми — каза Мансуров.
— Това е друго. Мюсюлманинът трябва да има жена от същата вяра — отговори Кадуев. — Иначе какъв мъж си, щом жена ти не иска да приеме твоята вяра?
— Искам да се разведа с нея — въздъхна Мансуров. — Ти дори ми обеща, че твоите хора ще я проследят, ако я забележат с друг мъж.
— Видели са я как ходи в едно посолство — рече Кадуев, — но нищо определено не са успели да научат. Казвам ти, от известно време някой ме следи. Някой предварително научава какво искам да направя. Изобщо някой ме предава. Не си ли ти?
— Клеветиш ме… — отговори с обида Мансуров. — Нали аз съм този, който ти плаща?
Кадуев не отговори, залепи се за сламката, стърчаща от чашата с фруктов коктейл. Пиеше мълчаливо, без да откъсва поглед от Мансуров.
— Много евтино ти продадох архивите — каза той най-накрая.
— Кой знае, кой знае — разпери ръце Мансуров.
— Аз и сега нямаше да ги продам на никого, освен на теб — рече Кадуев. — Но мога да ти поискам да ми върнеш разликата.
— И си я искаш — кимна Мансуров. — Всеки път си я искаш, Ибрахим. Но няма пари. Много скъпо ми струваше да спася брат си. Вие откупувате роднините си за много пари, защо аз да не мога?