— Разбирам — каза след пауза Кадуев и отмести чашата настрана. — Поне архивите на сигурно място ли са ти?
Мансуров забеляза с крайчеца на окото си как се напрегнаха хората на Кадуев, седнали през една маса от тях. Изглежда, чашата с коктейла служеше за нещо като условен знак.
Хората на Мансуров следяха боса си и поведението на събеседника му. Но не личеше да са почувствали нещо нередно.
— Архивите не са тук — отговори Мансуров. — И не са нито мои, нито твои. Те принадлежат на мюсюлманския свят. Всемъдрият Аллах е позволил на Запада да изобрети машини, за да го постави в зависимост от правоверните, които притежават нефт.
— Не ти вярвам — произнесе бавно Кадуев. — Продал си архивите на руснаците. Заради брат си.
— Не — отговори спокойно Мансуров. — Не разбирам защо търсиш кавгата? Самият ти работиш за руския бизнесмен на име Гоша. И сега бързаш да изпревариш обвиненията ми, като казваш, че съм продал най-великите ни тайни на руснаците?
— Какви тайни? — усмихна се Кадуев. — Тези карти и планове са оставени от руснаците, които работеха в Грозни. Те знаят, че са у нас. И трябва да започнат да ти търсят. Така ли е?
— Да, това са уникални документи. — Мансуров тревожно се огледа към своите телохранители, като забеляза как настръхнаха хората на Кадуев. Но телохранителите бяха прекалено увлечени в собствените си разговори, успокоени от мирната беседа на господаря с чеченеца. — Лошо е, че не си вярваме взаимно. Ти подозираш, че уж съм поставил някакъв руснак да те следи, който проваля всичките ти акции, понеже не си ги съгласувал с мен… Но самият аз бих желал да зная кой е той. И бих искал да имам в охраната си такъв човек.
Той пак погледна към телохранителите си. Те като че ли разбраха нещо.
— Добре — рече Кадуев. — Така няма да стигнем доникъде. Защо ние, чеченците, трябва сами да противостоим на Русия? Докато гледаха как руснаците бомбардираха къщите ни и унищожаваха децата ни, нашите едноверци само ахкаха и ахкаха. Така поотделно те могат отново да заробят всички. Искам вие да се надигнете. Трябва да има единство на всички угнетени кавказци под зеленото знаме на Мохамед! Защо само ние трябва да се жертваме? А вие дебелеете и се отдавате на наслади, като от време на време ни помагате, за да си успокоите съвестта.
— Затова ли се стараеш да ни сблъскаш с Русия? — попита Мансуров. — Само като станем богати и независими като Саудитите, ще можем истински да ви помогнем… Нали не пожелахте да ни подкрепите в Карабах? Гледахте спокойно, когато арменските танкове пътуваха към Баку…
— Всичко, което можехме, направихме в Абхазия — отговори мрачно Кадуев. — Хайде да прекратим тези спорове, или да ги оставим на нашите политици.
Той стана. Хората му веднага скочиха, като разкопчаха саката си.
— И тъй, защо ме покани тук? — попита Мансуров, като остана на мястото си. Неговата охрана също продължаваше да разговаря мирно.
— Трябва да ми предадеш този руснак. — Кадуев се наведе към него.
— Нямам такъв. И аз бих искал да знам кой е той и кой стои зад него… Може би Джамил ибн Фатали? Неговите пари тук работят против нас. И както знам, той е свързан с руския предприемач Козлачевски. Между другото и ти работеше за него. Хайде седни. Защото твоята охрана ще помисли, че ще започнем да се замеряме тук с приборите и ще се хванем за брадите.
— Няма нужда — рече Кадуев.
— Веднага ли ще започнеш да стреляш? — попита Мансуров и се усмихна. — Така не се прави… Не, с теб стана невъзможно да се водят сериозни преговори. По-рано беше друг… Изглежда, неуспехите са сломили духа ти. И търсиш виновните навсякъде и във всички. Само не в самия себе си. Драги Ибрахим, започнал си да се занимаваш с прекалено много работи! Ту отвличаш ирански самолет, ту хващаш сина на президента… Или нахълтваш в нашето посолство. Знаеш ли какво ми струваше всеки път да те измъквам от техеранския затвор?
— Ти ли? — попита Кадуев и се смути. — Ти ли ни измъкна?
— Моите адвокати, нека кажем така. Но какво ми костваше? И ето сега си започнал диверсии в центъра на Баку. За да ни сблъскаш с Русия… Не може да се измисли по-голяма глупост. Не можем да воюваме. Прекалено миролюбива нация сме, желаеща да живее в комфорт и нега, понеже Аллах ни е изпратил на тази благословена земя. А вие, желаете да ни натрапите своя ред, както в Абхазия…
Те вече говореха на висок тон, без да обръщат внимание на посетителите.