Фирюза гледаше мълчаливо след него. Охраната въпросително — нея.
— Къде е телефонът му? — попита тя с каменно изражение.
Страхуваше се, че ако сега започне да ги обвинява, ще вдигне скандал за цял Баку и вече няма да й остане нито време, нито сили за това, което би трябвало да направи най-напред.
Щом взе мобифона, Фирюза погледна внимателно телохранителите. Сигурно никой от тях не разбира френски, но все пак… Можеха и да се отместят настрани. Те я разбраха и се подчиниха.
Тя избра номера на Огюст. Само да е в кабинета си. Господи, молеше се тя, без да осъзнава напълно на кой Бог именно се моли в тази минута.
Огюст се обади.
— Скъпа — каза той. — Толкова се надявах да ми се обадиш…
А говореше полугласно. Дали не е пристигнала жена му?
— Току-що стреляха по мъжа ми — каза Фирюза. — Раниха го тежко. Три или четири куршума в гърдите. Нашите лекари не стават за нищо, не им вярвам! Трябва да направиш така, че вашият лекар да прегледа мъжа ми. Разбра ли ме?
— Скъпа — смути се той.
— Какво скъпа, какво? — извика тя, като едва се сдържаше да не го напсува с най-долни изрази. — Искаш да кажеш, че това е от полза за двама ни? Нека умре, а ти веднага ще се разведеш с твоята… Това ли искаше да кажеш? Да знаеш, че ако умре, няма да ме видиш повече! Трябва да направиш всичко заради нас, за да остане мъжът ми жив!
— Но така изведнъж… чакай да помисля… Къде е сега мъжът ти?
Тя продиктува адреса.
— Добре, добре — мърмореше той. — Само не се вълнувай, скъпа… Непременно ще измисля нещо.
— По-бързо — каза тя. — Ако не искаш да ме изгубиш…
7.
— Гоша! — говореше с прегракнал глас Кадуев по телефона.
— Какво ти коства? Приеми нашата вяра и аз ще направя всичко за теб! Всичко в теб ми харесва, ти си мъж, умен си…
— Да, не съм жена — съгласи се Гоша. — Стига си ми ръсил комплименти. Говори по същество: ти ли стреля по Мансуров?
— Гоша, не е за телефона.
— Не го започнах аз — рече Гоша, поглеждайки часовника си.
— Хайде стига, скоро спътникът ще се скрие. Жив ли е още?
— Жив е. С него са белгийски лекари, с апарат за изкуствено дишане… Може да оживее. А охраната знаеш ли каква е?
— Не може ли да се пробие? — усмихна се Гоша.
— Ай, говорим за неща, за които не трябва да се говори, драги! — възкликна Кадуев.
— Малко късно си решил да си сменяш господаря — прекъсна го Гоша. — По-рано трябваше да мислиш.
— Запомни, драги! Нямам и няма да имам господар. Руснаците наричат такива като мен отмъстители, разбра ли? Мога да бъда съюзник, но не слуга. Засега ми трябваш, аз съм с теб. Запомни го. Аз…
— Добре, да свършваме — прекъсна го Гоша. — Това ли е всичко, което искаше да ми кажеш?
— Гоша… ще ти дам архивите. Ще ги намеря и ще ги дам! Само ми намери оня руснак, кой е, защо стои в Баку, защо ме преследва по петите, защо се меси в работата ми?
— Архивите са у Мансуров, ако не греша?
— Да. Но Мансуров е пътник, ако оживее, ще бъде инвалид.
— Тогава вземи архивите от него, щом е толкова слаб. После ще поговорим. А сега да свършваме.
И изключи апарата. Погледна седналия пред него Артьом, местен признат мафиот.
— Чу ли? Не може да разчиташ на никого. Няма с кого да се работи.
— Ти ли си изпратил при нас твоя килър? — попита Артьом.
— Кой ти го каза? — попита Гоша, докато наливаше на себе си и на госта водка.
— Никой нищо не ми е казвал. Всичко сам научавам.
— Не разбирам за какво говориш — вдигна вежди Гоша. — Пий, сетне ще поговорим.
— После ще кажеш, че си бил пиян и нищо не помниш.
— Ех, това ли… — Гоша не се доизказа. — За Славея ли говориш? Че какъв килър е той бе, Артюша? Само искаше да разузнае кой какви ги върши в мое отсъствие.
— Вече съм ти казвал, и то неведнъж — не смей да ме наричаш Артюша — капризно замърмори Артьом.
— Разбрах. — Гоша протегна дланите си. — Извинявай. Забравям… Няма ли да пиеш? Аз пък ще пия.
И изля в гърлото си цялата чаша. Артьом го гледаше мрачно, без да мига.
— Какво възнамеряваш да правиш с Томила? — попита той, като изчака Гоша да сдъвче една маринована гъбка.