— На половин час оттук с кола. Бившата вила на областния на партията, където почиваха гостите от Москва, знаеш ли я?
— Ходил съм там — кимна Гоша. — И то неведнъж. Там се запознахме с Елена. Организираха сауна за нас, поканиха момичета… А тя беше там за първи път. И аз веднага реших — моя ще е.
Гоша пак наля чашите.
— Тимур спокоен ли е, нищо ли не подозира?
Гоша не отговори веднага, обличаше си коженото палто.
— Жалко за глупака. А какво да правим? Преди всичко делото. Проблемите трябва да се отстраняват веднага след тяхното възникване, както беше казал… не си спомням вече кой.
Артьом само се усмихна криво.
Излязоха от хотела.
— Къде е сега той? — попита Артьом, когато наближиха колата.
— В стаята си. Пие от мига, в който ченгетата заминаха за Москва с неговите галоши. Не го закачам…
— Точно затова пие — рече Артьом. — Какво ще правим с Аркан?
— Не знам… Ако трябва да сме справедливи, него за какво? Неговата работа е да изпълнява. Слушай, а може да не е той?
— Ами кой? Кой ще се осмели, като знае как стоят нещата?
— Вярно — съгласи се Гоша. — Да вървим…
Артьом даде знак с ръка и двама едри младежи с бръснати вратове, които криеха в кожените яки на шубите си, приближиха до него.
— Тези ли са твоите? — попита Гоша. — Май стават само за лявата ръка на моя Тимур.
— Те са от наблюдението — обясни Артьом. — Рано е да ликвидираме Тимур. Сега Томила е наред. Тимур сигурно ще се зарадва на задачата. Ще реши, че са го помилвали.
— Тези, дето му взеха галошите за експертиза, няма да го помилват.
Пътуваха около половин час. Пристигнаха до голяма каменна ограда. Гоша все още размишляваше за нещо, макар колата да беше спряла пред желязната порта. Шофьорът и Артьом гледаха въпросително към него.
— Първо доведете Аркан — каза тихо Гоша.
Изведоха Аркадий и го поведоха до колата. Беше по пуловер и дънки, на китките с белезници, брадясал.
— Аркаша — започна Гоша. — Ти ме познаваш. Сам те дадох на Олег Дмитриевич. Казах ти — служи му, както служеше на мен. Така ли беше?
Аркан кимна.
— И ти му служи вярно и почтено?
Аркан кимна още веднъж.
— И изпълняваше всичките му заповеди? — не спираше Гоша. — Отговориш ли честно — свободен си. Ще те взема пак при мен. Какво мълчиш — езика ли си глътна? Всички заповеди ли изпълняваше?
— Да — отговори Аркан и сведе глава.
— Не искаш да предаваш господаря си? — похвали го Гоша. — Утре сутринта ще те откарат вкъщи. Върви.
— Сега Томила ли? — попита Артьом.
— Н-не… няма нужда. По-добре да отида лично при него. Къде сте го сложили?
Артьом показа прозореца на мазето. Гоша наближи и клекна.
— Нищо не се вижда, нека някой светне там долу.
Светнаха. Гоша трепна при вида на седналия на стола Томилин.
— О, Боже… Поне му махнете вратовръзката… Не, няма да отида при него. Не е за мен това зрелище. Правете както сме се разбрали.
И като се изправи, бързо тръгна към вратата.
8.
Володя Фрязин се появи в кабинета на Грязнов.
— Викали сте ме?
— Виках те, виках те — отговори Грязнов, като държеше в ръцете си негативи с вълнообразни изображения. — Ела да се полюбуваш! Твое дело е. Всичко съвпада, гледай и се радвай.
— Какво има да се радвам — въздъхна Володя. — Хората загиват от ужасна смърт… И при това не се знае кой е заклал Новруз в Баку.
— Засега не е известно — намръщи се Грязнов — Но Борисич не оставя работата така, притиска ни. А какво можем ние? Тяхната полиция при най-малкото нещо веднага започва да вдига врява по повод на нашата намеса… До ден-днешен нямаме споразумение.
Грязнов сложи до негативите вече познатото на Володя заключение от биологичната експертиза на кръвта.
— Всичко съвпада едно към едно — каза той, потривайки ръце. — Мога да те поздравя. Сега твоят Тимур няма къде да мърда.
— А кой ще го арестува? — попита Володя.
— Няма да сме ние… Получен е ордерът за ареста му. Прокуратурата ще им изпрати факс. Ако успеят, ще го арестуват. Нали видя шефа му. Веднага му светна за какво става дума. Сега този великан Тимур е обречен. Няма да се учудя, ако вече е получил куршум в тила.