— Не мисля — отвърна Володя. — Но от друга страна, докато той е там, с мен нищо не може да се случи. Той разбира, че сам е под наблюдение.
— Правилно — съгласи се Грязнов. — Той е не просто под наблюдение. Той е на въдицата ми. Намекни му го при възможност. А как ще разговаряш с него за архивите, това вече не знам. — Грязнов се замисли. — Значи утре ще имаш ордер за ареста на Тимур. Отначало ще се появиш с ордера в прокуратурата, после в областното управление на МВР. И никаква самодейност. И се обаждай. Дръж ме в течение на всички събития… Разбрахме ли се?
Володя го гледаше със съчувствие. Стар мърморко. По-точно, прави се на такъв. Много иска да има ученици. За да има на кого да предаде традициите и всичко такова…
А сега пак трябва да лети за Тюмен. Макар че не успя да се наспи като хората тук, в Москва.
— Исках да питам за Конопльов — каза Володя. — Новия генерален на „Сургутнефтгаз“. Какво е известно за него? Не се ли пресичат някъде пътищата му с Козлачевски?
— И още как — усмихна се Грязнов. — Гоша — на горните нарове. Конопльов — отдолу. Да знаеш, че Гоша се е напикавал. А Конопльов е търпял тази му детска болест. И Гоша не е забравил това, благодарен му е…
Телефонът прекъсна разговора им. Беше Турецки.
— Е, и какво? — попита той. — Говори ли с Костя?
— Ах, Александър Борисович, страшен си! — възхити се Грязнов. — Все едно че си стоял зад вратата. Току-що затворих телефона. — И кимна на Володя да върви.
Володя излезе, като затвори внимателно вратата след себе си.
— И какво? — попита Турецки. — Казвай, не ме измъчвай.
— Цена нямат тези архиви — каза Грязнов. — По-ценни са от нас двамата, взети заедно. Казва, Съюзът нямаше да се разпадне, по-точно, щеше да тръгне по други релси, ако навремето някой се е зачел в архивите. Чеченците, вика, сега ще се пръснат от яд, че са ги продали на Мансуров… А той в болница ли е?
— Да, в безсъзнание — потвърди Турецки. — Исках да се посъветвам с теб. Според теб какво ще предприемат онези, които искат да си върнат архивите?
— Какво бих направил на тяхно място ли? — замисли се Грязнов. — Ти, Борисич, все ме караш да се чувствам като неосъществил се престъпник… макар да съм полковник от милицията. А аз на тяхно място щях да се заема с жена му. Казват, че била хубавелка…
— Има нещо такова — съгласи се Турецки. — Само да не стане в скоро време вдовица. Да не доубият мъжлето й в болницата. Но мисля, че сега не им трябва нищо друго, освен тези документи.
9.
Тимур препускаше с опела си към летището, поглеждайки в огледалото за обратно виждане. След него се носеше лендровър, вдигаше снежна вихрушка и нито увеличаваше, нито съкращаваше дистанцията. И когато опелът засилваше, лендровърът също даваше газ.
Искат да ме настигнат, когато стигнем до горския пояс, помисли Тимур.
Той е ликвидирал навремето в същия горски пояс някои други по същия начин.
Решили са да използват опита му? Тимур се усмихна, поклати глава. Нима на тези сополанковци с бръснатите вратове са възложили него, Тимур? Или Гоша е решил, че той, верният му телохранител, сам ще се пукне от страх? Колко ли са? Четирима, петима? Колкото щат да са!
Няма да са повече от патроните в пълнителя на неговия глок.
Само да му стигнат доларите… Той погледна пътната си чанта, десният джоб стърчеше издут, претъпкан със зелени пачки. Ще му стигнат на стари години. Ще се върне в своя Кизляр и ще забрави като страшен сън всичко, което се е случило. Няма претенции към шефа. Сам се издъни с маратонките си, да ги вземат мътните… Но само с тях можеше да ходи леко и безшумно като снежен барс. С тях можеше да изпълнява поръченията на шефа. И шефът никога не проявяваше недоволство. Много естествено, преживяваше по повод Степан Ивлев и Николай Бригаднов, които му се заканваха да го пратят в затвора, а на него, на Тимур, пъхна мълчешком две пачки с долари, без да казва нищо, като го гледаше право в очите. И работата беше свършена. На мястото на Гоша той щеше да постъпи по същия начин. И дори още по-страшно… Но сега действа без безмълвните му заповеди.
Тимур няма да чака кога ще дойдат за него от столичния МУР… Но е обидно, че Гоша го е смятал за обикновен глупак. Нима фактът, че отгатваше желанията на шефа, говори само за раболепна покорност, а не за ум?