Знаех, че в това време насочва микрофоните си към нужните хора, настройва ги на необходимите гласове.
Посланикът целуна ръката на госпожа Амирова и в отговор тя с неочаквана за възрастта й непринуденост и лекота направи реверанс и му връчи подаръка си.
Това беше красива розова кутия, вързана със светлосини и светлозелени панделки, толкова оригинално направени, че неволно скрих зад гърба си нашия подарък, за да не го види никой.
Посланикът предаде подаръка на госпожа Амирова на някого от застаналите зад гърба му и за мое изумление това се оказа самият Солонин.
Витя веднага се отдръпна някъде встрани с подаръка. Никой не забеляза това, всички гости гледаха само разговарящите — посланика, Делара Амирова и съпруга й.
Всеки момент се очакваше да пристигне президентът, който се бавеше, може би организираше посрещането на сина си.
Вслушвах се в разговорите, но непрекъснато се оглеждах за Витя, изчезнал някъде с чуждия подарък. Сетне отидох по-близо до масите, от които тъкмо се отместиха споменатите братя, мои сънародници. Впрочем те пак се появиха тук. Явно отрупаните маси ги привличаха.
Приближих се до тях.
— Не разбирам защо се домъкнахме — мърмореше единият, с опашката, който стоеше с гръб към мен. — Гоша си няма друга работа, все създава разни кризисни ситуации, нали… Виждал ли си онзи, твоя?
— Говорих по мобифона.
— И той какво ти каза?
— Вика, че ще се постараел. Иска два милиона. Отрядът голям. Трябва да дели с всичките.
— А така! Два „лимона“ значи — започна да се вълнува този с опашката. — За два „лимона“ аз ще свърша всичката работа сам. Нека сега Гоша говори с него, разбра ли? Два „лимона“… Струва ли това пале такива пари?
— По-тихо — рече брат му и се обърна.
Направих се, че възторжено разглеждам рожденика. Те започнаха да говорят по-тихо. Сега да бяха тук микрофоните на Солонин и той самият!
Слава Грязнов няма да ме лъже, че тия двамата готвят нещо лошо и мащабно, като се съди по назованата цена. Но ето че спряха да си шепнат.
— Все едно, Костюха, трябва да се направи нещо — каза по-младият. — Видя ли как всички се разтичаха?
— Не бива да се връща тук — обади се Костюха. — В никакъв случай. Ще свикат пресконференция и той ще изтърси всичко, било и не било. Трябва по-скоро да се разкара.
— Колко му е — поклати глава братчето и за втори път ме погледна.
Веднага се отдалечих от тях. Още повече че имах задача от Питър: да намеря някакъв си шейх Джамил ибн Фатали.
Само шейхове ми липсват.
И тогава видях Витя. Отиваше към посланика, усмихнат като най-добрия му приятел и му подаваше подарък — същата кутия, като на госпожа Амирова, или много приличаща на нея… Наистина, панделките бяха други — в бордо и виолетови.
Не вярвах на очите си, а Витя продължаваше да се усмихва нахално.
Госпожа Амирова поотвори алените си устица, загледана в наглия господин, който се осмели да поднесе на негово превъзходителство същия подарък.
Дамското обкръжение на посланика ахна и нервно заразмахва ветрилата си. Страшна конфузия!
Почти не можех да чуя, още повече че не можеше да се промъкне човек дотам. Разбрах само, че негово превъзходителство умело обърна всичко на шега. Е, случва се. И представи на госпожа Делара Амирова господин Майкъл Къриган, член на съвета на директорите на международния концерн „Гълф“.
Витя изящно наклони добре тренирания си торс и целуна ръка на прекрасната дама. Всички наоколо неволно замряха, загледани с възхищение в тази двойка. Дори братя Русих почувстваха нещо и за миг се отделиха от лакомствата, като надничаха и се стараеха да разберат какво става.
И ето че Витя отведе настрани прекрасната госпожа, за да се обясни уж по повод на случилото се, като развълнувано оправи папийонката си с всичко, напъхано в нея, и се усмихна пленително, докато сипеше комплименти.
Самата госпожа Амирова като че ли забрави за чудесното освобождение на възлюбения си, а още повече за мъжа си.
Потърсих с очи господин Амиров. Той разговаряше спокойно с някакъв с чалма, като че ли индус, макар че може да беше и пакистанец.
Къде е този дяволски Джамил ибн Фатали, за когото ми говореше Питър? Още един международен терорист? Тогава защо му е да се показва на приема във френското посолство? А интересите на Питър май не трябваше да се простират по-далеч от тероризма.