— Няма да ви питат, уважаеми господин Мансуров — намръщи се Самед. — Сега пак ще призовете Аллах за свидетел, макар доскоро да оглавявахте идеологическия отдел на районния комитет на партията и бяхте проповедник на атеизма… Древното минаре в Наурски район не се ли превърна с ваше участие, уважаеми, в склад за въглища и мазут? Затова не бива да ме обвинявате в откъсване от корените. По-добре ми обяснете… Къде са архивите от Грозни с картата на нефтените находища в Каспийско море? У вас ли?
— А ти, пале, добре си се подготвил за нашия разговор — озъби се посетителят. — Значи така защитаваш интересите на правоверните? Нима не е казано в Корана: като вървиш с иноверците, държиш нож в пазвата си? Или и ти си станал неверник?
— Принуден съм да прекъсна нашия разговор — каза Самед. — Веднага напуснете кабинета или ще бъда принуден да извикам охраната.
— Сам ще си отида! — изкрещя Мансуров. — Но първо ми обясни следното: защо си вероотстъпник? И си играеш с броеницата само за фасон? Знаеш ли какво става с вероотстъпниците според закона на Шериата? Отсичат им главите. А за архивите забрави! И ти, и целият ти клан. Няма да ги получите!
Самед пребледня, но се постара да скрие объркването си. Дори се усмихна.
— Как възнамерявате да установявате ред в Чечня, уважаеми? Искате да отблъснете всички от нас, целия свят? Да направите нашия народ още по-нещастен, отколкото е бил по ваше време, когато бяхте комунист?
Мансуров се надигна от стола, надвеси се към него през бюрото.
— А ти си чистичък, а? — Това също го каза на руски. — Мислиш, че като си живял целия си живот зад гърба на татенцето, с теб няма да се случи нищо лошо?
— Заплашвате ли? — Самед натисна копчето на звънеца. — Сега ще ви задържат и арестуват за оскърбление…
— Мен ли? — засмя се в лицето му Мансуров. И пак на руски: — Сополанко! Ти знаеш ли кой съм аз? Аз с крак отварям вратата на твоя втори братовчед! Ако от моята глава или от главата на брат ми падне дори косъм…
Вратата се отвори и в стаята влязоха няколко телохранители.
— Изведете го оттук… — рече глухо Самед, без да гледа към Мансуров. — Той ме заплашваше.
— Да извикаме ли милиция? — попита единият от охраната, най-високият телохранител, когото Самед предлагаше за помощник на Турецки.
— Не, Аслан, не си струва — поклати глава Самед. — Ще има скандал, неприятности.
— Страх ли те е от скандал? — попита злорадо Мансуров. — Хванал си се за топлото местенце, а? — и той изтърси мръсна псувня.
— Ето сега е готов за милицията — каза Самед. — Оскърби ме при изпълнение на служебните задължения и пред вас, пред свидетели… Чухте ли?
Охраната се спогледа, кимнаха.
— Изведете го — каза Самед. — Като дойде милиционерският патрул, ще съставим протокол. И ще го изпратим при по-малкия му брат.
Сега пребледня Мансуров.
— Ти какво, мъник? Ти разбираш ли…
— А защо на руски? — вдигна вежди Самед. — Защо на езика на колонизаторите, неверниците и убийците на твоя народ?
— Добре, вървете… — Аслан побутна Мансуров.
Когато охраната изведе дърпащия се Мансуров, Аслан се върна и затвори вратата след себе си.
— Самед, уважавам теб и роднините ти. Но разбираш ли какво правиш? Когато идваше насам, видях как жените на опашката целуваха ръцете му. Сега само той помага на бежанците.
— Той влезе, без да чака на опашка — уморено се защити Самед. — Не мога да му позволя да ме унижава и оскърбява. Той е голям човек, с големи пари, но не стои по-горе от президента и закона.
— А за мнозина по-горе от него е само Аллах — отговори Аслан. И излезе от стаята.
Самед стана, повървя из стаята, като нервно тракаше с броеницата. Разбира се, в неговото положение е по-добре да не си разваля отношенията с този могъщ човек. Прекалено много си позволява, но това не означава, че трябва да му отмъщава. Той, Самед, е уязвим пред такива като Мансуров. Дори тук, в Москва. Сега е времето на наемните убийци и заложниците. Докато не се образува средна класа, която да не може да бъде купена за една пачка долари. А докато стане това, трябва да се примирява.
Той нямаше право да си разваля отношенията с този човек, с клана, който стои зад него. Тези хора най-непосредствено са свързани с чеченците, възтържествували над руснаците, както доларът над рублата. Затова Мансурови са двойно опасни. Но най-напред трябва да е наясно със себе си. Защо, след като извърши нормална за мъж и дипломат постъпка, той е смутен, развълнуван, започна да се страхува… И от кого?