„Боя се, че този разговор не е уместен тук“ — отговори Ибн Фатали и понижи гласа си.
„Разбрах! — заяви Костюха. — Всичко разбрах. След това значи, след това. Значи пак му се е дотанцувало? Каква женичка! И аз съм съгласен да се поразтъпча насам-натам с нея. Обаче не може, дипломатически етикет. Значи кажи му така… Нека отиде да потанци, а ние ще го почакаме тук. А след това ще излезем заедно. У нас ли ще отидем, или при него, няма никаква разлика. И там ще продължим.“
Солонин спря записа.
— Да го извъртя ли? По-нататък пак са разговорите с Делара. Ще я сваля, макар Аллах да не разрешава. Все пак е мюсюлманска жена, макар без фередже. И мъжът й е някъде наблизо…
— Да чуем, да чуем — казах аз. — Макар че не е хубаво. Но изключително за разтоварване. Светските клюки около красива жена, особено достоверните, разтоварват добре. А в нашия случай има над какво да се замислиш, не ти ли се струва? Този наш мафиот представлява Министерството на външните работи на Русия заедно с икономическите ведомства, и то доста успешно.
— Един дявол знае какво става в Русия в наше отсъствие — съгласи се с мен Солонин. — Така ми се иска да сложа тази нагла мутра на мястото й. Те вече оправят световната политика!
— А какво да правят? Могат да кажат повече от най-изкусния дипломат. Кой ще им търси отговорност? Но ти не ме баламосвай, включи да чуем… Или у теб се появиха някакви морални задължения пред тази жена?
— Само онези, които са ми внушавали като дете — отговори сухо Солонин. — Че не е хубаво да се подслушва.
— Но ние се занимаваме с това вече цял час и половина — казах аз. — Едно от двете е вярно: или знаеш съдържанието на разговора им, но желаеш да не го науча, или…
— Първото — прекъсна ме Солонин.
— Разговаряли са за теб? — попитах аз. — Той е ревнувал от теб?
— Какво нещо е да си следовател по особено важни дела — въздъхна Витя. — Дявол да го вземе, слушай… Между другото, тук се произнасят интересни предложения, за които възнамерявах да разкажа със свои думи.
— Може и така — предложих. — Разговорът на Ибн Фатали с Делара по нашия въпрос ли е, или не е? Кажи сам. Без увъртания. Нужно ли е да го слушам, или не?
Той премълча. Просто натисна копчето за старт и пак се отпусна.
„… Забелязах, скъпа Делара, че много се заинтересувахте от този млад бизнесмен от Англия… Или е от Америка?“
— Стоп! — казах на Витя. — Спри.
Той мълчаливо се втренчи в мен.
— Няма ли да започне да те проучва? — попитах аз. — От законно чувство на ревност? Кой си, що си? И дали няма компромат за теб. Какво му коства да позвъни в централата на концерна „Гълф“? И после да те разобличи?
— Не бях помислил за това — призна той. — Ако кръвта е нахлула в главата на горещия южняк, той май ще забрави за всичко, включително и за харема си. Ще издрънка на мъжа й, че не съм този, за когото се представям.
— Това още се ядва — казах на свой ред. — Пази боже да попита: а вие уверена ли сте, че е този, за когото ви се е представил?
Витя се разтревожи.
— Наистина, тези ревнивци притежават изострено зрение и нюх…
И отново пусна записа. Чуха се странни шумове, заглушаващи гласовете.
— Оправя карамфила на петлицата си — обясни Витя.
„… Обръщате му прекалено много внимание, не ви ли се струва?“ — попита този стар пън Делара.
„За какво говорите?“ — попита тя.
„Наблюдавах ви отдалеч. И ми се стори, че той е влюбен във вас. Но аз не се каня да докладвам за това на мъжа ви.“
„Затова пък се каните да ме шантажирате с наблюденията си?“ — попита тя.
„Съвсем не, нали и аз съм влюбен във вас. Но не смея да ревнувам. Но този млад американец… Все пак той е друговерец, мадам…“
„На територията на нашата република засега не действат законите на Шериата — отвърна студено Делара. — И се надявам, че няма да влязат в сила скоро. Мога да не се страхувам, че ще ме замерят с камъни.“
„Ах, мадам, за това ли трябва да говорим? За това ли да мисля, като танцувам с жена като вас?“
„Точно така, най-добре да сменим темата. Защото музиката ще свърши скоро, а следващия танц съм обещала на друг.“
„На този друговерец?“ — попита той плахо.