„Именно на него. А мигар някъде из вашите емирства щяхте да ме наричате така, както можете тук — мадам? Нима щяхте да можете да видите лицето ми, да се притискате о гърдите ми, както правите сега?“
„Права сте… Трябва да ви поискам прошка. И само една среща, мадам. Само една среща! Не си представяте дори колко ще ви бъда признателен!“
„Ще ме вземете в харема си? — засмя се тя. — Ще ме отмъкнете посред нощ, увита в килима?“
„Не съм толкова глупав, мадам, макар сега да полудявам…“
„Или ще подпишете договора с нашето правителство, макар до последния момент да упорствахте? Заради мен?“
„Мадам, вие ми се присмивате! Не мога да ви обещая това, което не ми принадлежи.“
„Тогава да оставим този разговор — каза тя. — Тук става задушно, не ви ли се струва?“
„А не, във ваше присъствие забравям за всичко и нищо не усещам, освен близостта ви. Макар климатикът тук явно да не успява да разхлади.“
„Оставете… Аз вече не съм млада, знаете го прекрасно. Но ако ви помоля за нещо… Ще можете ли да го направите за мен?“
Солонин ме погледна и изключи записа.
— Сигурно съм пропуснал нещо — каза той. — Не си ли я молил за нищо такова?
— Опазил ме Бог… Пък и кога? Ти се въртеше постоянно около нея, с изключение на случаите, когато тя танцуваше с този пръч. Мислех, че само у нас, в Европа, имало простаци. Смятах, че строгият Шериат не дава никакъв шанс на пошлостта. А за климатика е права… Французите спокойно са можели да донесат френски от Франция, вместо да използват боклуци, заради които нищо не може да се чуе.
— Сигурно митата са високи — отвърна Солонин. — И тъй, да продължим. Значи тя го моли за нещо. Интересно за какво?
И пак пусна записа.
„… Всичко, което е по силите ми, мадам!“ — простена Ибн Фатали.
„Но не сега — каза тя. — Ако не възразявате, сама ще ви позвъня, когато намеря сили в себе си. Нали ще останете още известно време у нас?“
Солонин пак спря записа.
— Изглежда, очаква нашите инструкции, не ти ли се струва?
И на мен ми се стори, че тя е увлечена от идеята да ни помогне. Особено след като започнах да я разпитвам за деня, когато е трябвало да се срещне с отвлечения син на президента. Не го е издала тя в края на краищата! Интуицията ми подсказваше, че на госпожа Амирова напълно може да се вярва. Наистина, засега взе инициативата в свои ръце. И какво? Та тя разбра, че разговорът им може да се подслушва. Тоест въпросът е адресиран не само до него, но и към нас. Иска да отмъсти за възлюбения си?
Не изглежда да преживява кой знае колко заради него. Макар че тревогата за любимия може да е изместена от радостта, че се е измъкнал от плена си.
— Ще видим — казах. Във всеки случай тя прекрасно е знаела, че ще чуем целия разговор.
Солонин пак включи записа.
„… Предполагам, че ще остана у вас още около месец, докато не приключа договора, който се разработва с огромен труд. Но само не това! Не ме молете заради вас да правя безброй отстъпки. Първа ще престанете да ме уважавате заради това.“
„А какво общо имате с тези руснаци?“ — попита тя.
„О, просто бизнес. Те се занимават с транспортирането на нефта. Макар на вид да не са твърде приятни хора, но напълно професионално обсъждат проблемите…“
— Спри за миг! — казах аз. — Едно нещо не ми излиза от главата. Тези не твърде приятни, но професионални братя Русих говорят с почит за някакъв Гоша, който си няма работа, та създава кризисни ситуации. И само той може да реши въпроса с финансирането на някаква акция, за която искат два „лимона“. Разбирай, два милиона в зелено… Какво гледаш? На твоя магнетофон го няма, но като стоях близо от братята, чух за това… Затова, ако чуеш за този Гоша, дай ми знак.
Солонин ме погледна така, сякаш ме вижда за първи път.
— Ето какво означава да разчиташ изцяло на прехвалената техника — каза той. — Значи по старовремския начин — просто си застанал до тях, сложил си ръка до ухото и всичко си научили? И след това не те ступаха?
— Пфу, как си започнал да се изразяваш — намръщих се аз. — Имаш още да учиш, малкия…
Той сви рамене и натисна копчето.
„… И тъй, господин Джамил, не се разделям с вас — каза Делара. — А сега ще ми подарите визитната си картичка, нали?“
Лошият й английски придаваше очарование на думите й. Това е добрата актриса — прави обаятелни дори собствените си недостатъци.