Томилин чувстваше как по челото му избива студена пот. Той пък защо е извикан тук? За да му напомнят за нещастния далекоглед?
Все пак го е виждал някъде. Но след спора дори забрави за него. Братя Русих гледат злобно, не разбират какво правят тук той и Конопльов. За Конопльов е ясно. Зяпа стопанина в устата. Дали не разчистват за него стълбицата към креслото на генерален директор на „Сургутнефтгаз“?
Не му се искаше да мисли за това. А трябва. Непокорните „генерални“ един след друг отиват в гроба, непокорни по отношение на държавната компания „Транснефт“, в която истински управител е стопанинът на този дом…
Някога Гоша живееше в полуподземно комунално жилище в предградията на Красноярск. Дали не е оттам стремежът да си построи този огромен студен дом, за да компенсира преминалото в теснотия и обиди детство?
А формалният директор на „Транснефт“ е далеч, във висшите етажи на Белия дом и кремълските покои. Често звъни на Гоша, дава наставления, предлага. Гоша слуша вежливо, съгласява се, но всичко прави по свой начин.
Бидейки само управител на едно от поделенията в Сибир, той е фактическият стопанин на огромния концерн. Но кисне непрекъснато тук, в Москва. Отказва се от високите длъжности, но от реалната власт — никога. Не му е нужно да обикаля високите кабинети. Има кой да го представлява там. Гоша няма подходяща биография. Може властите да не харесат предишните му ходения по затворите по разни членове и параграфи.
Ще дойде време и такава биография може би ще послужи като катапулт към върховете на властта. Само такива като него, проверени в живота, с яка ръка, с дълбоко разбиране на човешката същност, каквото може да има бивш затворник, хора, умеещи да хващат бика за рогата, ще изведат Русия от пропастта. Гоша е убеден в това. Но това ще дойде после. Сега трябва да се оправя с това, което има. Да вземем пак Баку. Отцепиха се от Русия и мислят, че сега са самостоятелни. Ще се наложи да поправи самозабравилите се другари. И да насочи техните нефтени и доларови потоци в нужното за Гоша, значи и за Русия, направление.
Гоша умее да улавя проблема, да го види в цялост и неделимост, за разлика от онези, които могат да видят само малък фрагмент. Това не можеш да му го отречеш. Но горката Русия, нима не може да мине без такива като Гоша?
Томилин се повъртя на стола си. Какво нещастие, че някога бе в един клас с него. Не му провървя, макар отначало да не изглеждаше така.
Сега Гоша има нужда от такива като Конопльов. Приятелите си Ивлев и Бригаднов прати на оня свят за непокорство. Не лично, естествено, но по негова заповед. Има ли разлика? А сега него, Томилин, го очаква същото. Не заради проклетата тръба-далекоглед, не. Далекогледът е предлогът. Просто не знае за какво да се заяде. Гоша ще свърши това, което е замислил. Няма да стане в „Метропол“, където е отседнал Томилин. Всеки път, преди да отвори вратата на волвото, шофьорът наднича с помощта на огледалце по дъното, после проверява двигателя. Хората гледат и се смеят. Нека се смеят. Покритото мляко котките не го лочат.
Дали пък да не поговори с Гоша с добро? Не тук, не в Москва, където всичко мирише на продажност и предателство, а там, в родния Сибир, край огъня, след риболов, Гоша толкова обожава да ходи за риба…
Докато мислеше за това, Томилин дори се изпълни с топло чувство към съученика си, с когото неведнъж бе ходил за риба на Енисей. И веднага трепна — Гоша го бутна с лакът.
— Заспа ли? Сега ще говоря с тях, разбра ли? Два лимона, а? На куково лято…
Русих-старши започна да набира кодове и номера на телефони. Всички чакаха търпеливо.
— Я ми напомни как му беше името — каза Гоша, когато взе слушалката.
— Ибрахим Кадуев — обади се Льоха Русих.
— Ибрахим? — рече строго Гоша по телефона. (Сякаш хич не беше пил!) — Аз се обаждам, аз… Позна ли? Слушай сега, драги… Няма да ти дам два милиона. Разбра ли ме? Досега всичко си правил за благото на чеченския и на руския народ. А ето че вдигна цената. Не е хубаво, драги. Първо ме изслушай, после ще прекъсваш. Обясни ми едно — като не ти дам и грош, какво ще правиш? Ще пуснеш охраната на президентското синче? И какво по-нататък? Да стане скандал, така значи? Нека да пускат нефта през Турция, така ли? Не, ти ми кажи, щом си толкова умен! Кажи ми кой съм аз? Аз съм този, който пречука твоя най-главен! Ами да, бомбата от самолета… А кой го насочи? Не бомбата бе, самолета. По същия начин ще се оправя и с теб, искаш ли? Сега ще звънна в полицията на Техеран и ще кажа, че ти и бандата ти сте хванали съпровождащите лица на президентския син на приятелската държава Азербайджан. И ги задържате насила, като възнамерявате в близките часове да завладеете самолета на въпросното синче… Искаш ли още сега да го направя? Имай предвид, приятелче, ти си опасен, а аз съм още по-опасен. С мен и такива като мен още не си си имал работа! Ясно ли е? Ясно. Значи ще го направиш безплатно. На обществени начала. Иначе ще те накарам да платиш, за да мълча аз. И да не съм чул повече неприлични заплахи по мой адрес!