Гоша затвори телефона. Конопльов пръв заръкопляска възторжено, след него и братя Русих.
— Ето така се действа — каза Гоша. — Само такъв разговор разбират… А ти, Олег, защо не ръкопляскаш? Пак ли искаш да се различаваш? Пак ли искаш да вървиш по свой път? Да не си като всички?
Той се обърна към присъстващите:
— Какво искате — от интелигентско семейство. Нищо не му е като у хората. От известно време праща шофьора си да му проверява колата и онзи пълзи под пода по шкембе.
Пръв се засмя Конопльов, но този път братята не го подкрепиха.
— Страх го е, че ще му сложат отдолу бомба — продължаваше Гоша. — И изобщо го е страх. А това значи — не му е чиста работата. Значи има от какво да го е страх.
— А ти защо вземаш всички на мушка? — навъси се Русих-старши. — Какви сме ти ние? Членове на Политбюро при другаря Сталин?
— Ами не може иначе — тръсна глава Гоша. — Разбери, драги мой, не може по друг начин! Аз съм разговарял там с умните хора зад телената ограда, те ми разясниха всичко най-подробно. Какво е правил твоят другар Сталин? Ограбвал е банки, без да му мигне окото, прекарвал си времето не по-зле от другите. — Той се обърна към Томилин: — Ето, ти получи висше образование, а аз съм с пети клас. И какво от това? Нали аз ти дадох и длъжността, и жената красавица, а не ти на мен.
— Боде ти очите неговата диплома, боде… — засмя се Русих-старши. — Хайде по още една! За теб, Гоша!
— Хайде — врътна глава домакинът и пак стана пиян.
Учудваща беше неговата способност. Трезвен човек може да се преструва на пиян, но как пияният се преструва на трезвен? Гоша го можеше.
— И какво искаш от мен? — Той гледаше с пияни очи Томилин. — Говори защо си дошъл? И защо пак без Елена?
— Нали сам ме повика — отговори Томилин.
— Аз? Да бе. Исках с очите си да видя как шофьорът ти пълзи по корем под волвото.
Конопльов отново започна да се тресе от смях като навита пружина.
— Купи си мерцедес 600! — продължаваше Гоша. — Пари ли нямаш? Ще ти дам! Нали съм ти длъжник. Затова че ме измъкна от улицата.
— Нищо не ми дължиш… — Томилин гледаше смутено Гоша.
Няма нищо по-лошо от това да изгубиш физиономията си. Да покажеш, че си се уплашил. Ще те смачка като червей. Гоша няма нужда от приятели от детството. Него, Томилин, вече няма да го спаси никакво ходене за риба.
— Аз съм ти длъжник — рече Томилин. — За милион и половина тона нефт, които ти уж пусна по тръбопровода си. За длъжността, за жената.
— Нима? — присви очи Гоша, задържайки с ръка Русих-старши. — Почакай, Костя, нека се изкаже.
— Нищо не ти дължа! — изтърси Томилин. — Нито копейка! Можеш да ми одереш кожата, вече ме измами с петдесет хиляди тона. На кого ги продаде?
— Олег, докато не подпишеш годишния баланс, няма да се отчитам пред теб — отговори Гоша спокойно и отново изтрезня. — Кого съм измамил, на кого съм продал — не е твоя работа.
— Балансът си е твой — рече Томилин. — Но все пак човек не постъпва така с приятелите си.
— Детска градина… — подсмихна се Русих-старши и побутна с лакът задрямалия си брат. — Чу ли? И ти ми казваше: не бива така с родните братя… А иначе как да се отърве човек от по-големия си брат?
— Точно така — закима Гоша. — Учи се, Олег, докато сме живи… Хайде още по една, после ще се изясняваме.
Пиха. Томилин не си доизпи чашата и Гоша погледна към него неодобрително.
— А сега всички на сауна! — изкомандва Гоша. — С обслужващ персонал. Тайски масаж. Не сте ли опитвали още? Да те масажира някоя с тялото си. Препоръчвам ви го… Но най-напред вие, братята, се отчетете за Баку. Какво се е случило в Акапулко, разбрах. Малка издънка. Но всичко може да се поправи. Мисля си: Ибрахим няма ли да ни подведе? Според мен той ме разбра правилно. И със синчето нещата ще се уредят както трябва.