— Ще щурмуват посолството? — попита Русих-младши.
— Защо? — обади се брат му. — Просто ще го вземат оттам. Имат документи — взели са ги от тези, които са хванали. Ще се преоблекат, ще се избръснат…
— Трябва да се бърза — каза Гоша. — Че като възстановят връзката, ще разберат кой кой е… Ще се наложи да очистим синчето. А не ми се искаше.
— Ибрахим си знае работата — увери го Русих-старши.
— Ти, Костюха, ми говореше същото и за Серьога и Андрей — прекъсна го Гоша.
— Натряскали се, кучите синове — измърмори Костя, — отпуснали се. Мислели, че не е възможно да избяга оттам. Има още един вариант. Резервен. Ние с Льоха — той пак разтърси заспиващия си брат — искахме да го предложим. Това синче има мадама в Баку. Видяхме я на приема, хубава е, мръсницата, хем минава четирийсетака. Артистка там. Та Алекпер, абе синчето на президента, е лудо по нея. Направо е откачил. Серьога разказваше: як мъж, и сълзи лял за нея, и тайно писал стихове. На руски език, представяш ли си? Искал да се удави заради нея.
— Не е хубаво — сурово изрече Гоша. — Е, като сте го хванали за заложник — хванали, но защо се гавриш сега?
— Та си помислихме — дали да не я спипаме? Да пуснем малкия при баща му, а да хванем нея и да го предупредим: ако кажеш и думичка…
— А той защо ни е? — направи физиономия Льоха, като разтърка очи. — Да го ликвидираме и край!
Гоша си наля коняк и го изпи, вече без да кани никого.
— Колко лесно — каза той. — Да очистим президентския син! Чичо ти ли ще пресмята последствията вместо теб? Щом знаят кой го е отвлякъл, ще знаят и кой го е ликвидирал. Представяш ли си какво ще направи татенцето? На Русия. Пълен завой обратно. А ние трябва да мислим за нея, за майчицата Русия. И малко за себе си. При това той е председател на международния консорциум! Не се ли сещаш кого ще сложат на негово място? Другото синче. Или племенника. Все едно. Със сигурност заклет враг на Русия. Нужно ли ни е това на дадения етап? Теб питам?
Льоха изломоти нещо в отговор. Уж се съгласи, но някак без ентусиазъм.
— Те трябва да пуснат лайнения си нефт по моите тръби. — Гоша се надвеси над масата към братята. — Ето Олег ми скимти тук, че уж съм му надписал някакви тонове, съсипал се бил, уж съм бил го разорил, а не разбира, че аз решавам стратегическа задача. Как да устроя Русия, която ми стана вместо майка, когато излязох на свобода. Та на онзи любовчия, дето избяга от Акапулко, трябва да му светне: ще направим на пихтия мадамата му, ако не подпише договора, или ще дадем на арменците танкове, както те искат. Нали ги удържахме с общи усилия, когато напираха към Баку, а сега никой няма да ги възпира. Затова вашият вариант с артистката ми харесва. Изцяло го одобрявам и подкрепям. Дори нещо повече — готов съм да се бръкна. Но! — Той вдигна показалеца си. — Харесвам вашия вариант, обаче като резервен.
— Нима пак ще можеш да започнеш война в Карабах? — попита със съмнение в гласа Костя Русих.
— Веднага, ако щеш! В Сибир имам цял танков завод, няма къде да ги дяват, всички гори наоколо са пълни. Арменци, чеченци, абхазци и грузинци ги обикалят да молят. А хората там пети месец не са получавали заплати. Аз им казвам: спокойно, винаги ще ви издействам квота, ако започнете стачка по моя команда. Ще продам двеста на Карабах, петдесет на абхазците на кредит… И къде ще насочат след това нефта?
— Бива те! — възхити се Костя. — Направо виден държавен деец и виден военачалник. Откъде го измисли.
— Но аз не искам кръв. — Гоша притисна ръце до гърдите си. — Нека повече да не загиват наши момчета заради чужди за тях интереси. Така че вашият вариант, вече ви казах, ми харесва. По-рано да бяхте казали как е ревал за мадамата, отдавна да сме я свършили… Между другото, къде е сега този Серьога? Защо не го виждам? Искам да му се полюбувам на мексиканския тен. Какво се крие от мен? Костя, кажи му да дойде, няма да го закачам. Само да му видя безсрамните очи. И тена. Може да зарежа всичко и лично да отида в Акапулко… Нещо невярно ли казах?
Братята се спогледаха, посочиха му с поглед Томилин.
— Забрави ли? — попита тихо Костя.
Томилин замръзна. Тук той е вече страничен човек. Изглежда, както стана страничен човек и Серьога, който преди седеше с него на тази маса, както и загиналият на плажа в Мексико Андрей.
— Да бе, да — мъчително се смръщи Гоша. — Поне един венец, сложихте ли на гроба му? Бях поръчал специално?