— Сложихме — кимна Костя. — И за паметник събрахме пари, всичко е, както си му е редът.
— Представяш ли си, а убиецът още не е намерен. — Гоша се изви към Томилин. — Все го търсят. Как мислиш, ще го намерят ли?
14.
— Прерязват дълбоко гръкляна заедно с трахеята, така че човекът се задавя от кръвта си и не може дори да извика… — казах на Солонин. — Типично бандитско убийство, някакъв ритуал, подобен на жертвоприношение. Прилича на мъст.
— Да не имитират чеченци? — попита Солонин.
Пак седяхме в нашата стая, навън вече просветляваше, пиехме кафе.
— Поне да си взема вана — въздъхна Солонин. — Пак няма гореща вода.
— Не можем да се оплачем на Новруз — въздъхнах аз. — Жалко за човека. Това беше единствената ни връзка, ако помниш… А какво стана с нашия общ приятел Джамил ибн Фатали?
— Дори не се събуди. Както и охраната му. Но уважаемият Ибн Фатали поне бе уморен от жената, с която спеше.
— Разгледа ли я?
— Едва след като смених батериите на карамфила му.
— И коя е тя? — попитах, като чувствах безсрамието на въпроса си. Нима Делара? Това щеше да е най-голямото разочарование в живота ми — такава жена…
Витя не отговори веднага. Самообладание — сто процента, при положение че тази жена явно му харесваше.
— Все пак беше тъмно — отвърна той. — Не съм светвал лампата. Но не е онази, за която си помисли. Не е нашата обща позната. Някакво маце от хотела. Какви ли няма тук.
— И какво ще правим сега? — попитах аз.
— Как какво? — прозина се Солонин. — Трябва да спим.
— Не ни остава нищо друго — съгласих се. — Но поне да доизслушаме за какво са си говорили в колата.
Витя ме погледна със съмнение.
— Предавателят е с малка мощност. Иначе нямаше как да се скрие в листенцата на карамфила — каза той. — Ако си забелязал, с отдалечаването на колата звукът отслабваше. Може да послушаме, разбира се, но не повече от пет минути.
— Пет — значи пет… Но може да не са отишли далеч?
— За опитване пари не се взимат — каза Витя и включи магнетофона.
Пак се чуха шумове, после се врязаха гласовете на нашите сънародници.
„Два милиона долара! — убеждаваше явно по-големият брат. — Кажи на този бандит, на този пинтия, само два милиона за общото дело! По-малко чеченците няма да вземат. Познавам ги аз. Като не даде — нефтът ще потече по мустака, та край устата.“
Льоха преведе, колкото можа. Така и така значи. Дайте на бедния. Трябва да платим на ония бандити, за да забавят престолонаследника принц Алекпер.
„Той у тях милиардите ги рине с лопата! — добави с пролетарска ненавист по-големият брат. — А сега му свиди за два милиона.“
Представях си състоянието на Ибн Фатали. Седнали до него двама типове от ужасната руска мафия и настояват за два милиона уж за общото дело… А какво общо могат да имат тези престъпници с него, кръвния племенник на султана? Само едно — желанието нефтът да не потече през Турция.
„Ще ви отговоря след една седмица“ — каза Ибн Фатали.
„Няма в себе си — преведе Льоха на Костюха. — Но обеща да даде след седмица, ако се държим достойно.“
„Една седмица е много — рече Костюха. — Няма да издържат една седмица. Или синчето ще избяга, или те ще го пречукат. Вече се е случвало такова нещо. Нека напише чек чрез банката си в Швейцария и да върви по дяволите. Ще се оправим сами.“
Солонин изключи записа.
— А така — казах аз. — Чеченците са много търсени. За два милиона са готови пак да хванат този Алекпер. И да го държат колкото трябва, докато татенцето му не подпише каквото им е нужно. Разбираш ли какво става?
— Разбирам, че само си губя времето. — Солонин сви рамене.
— Трябва да се връщам в Техеран.
— Дали да не поискаме подкрепление от мистър Редуей? — попитах аз.
— Ще се справим сами — отговори Солонин и започна познатата процедура за обличане на амуницията, тежка не по-малко от четирийсет килограма.
— Скоро ще съмне — каза той. — Ако не греша, първият самолет за летище Мехрабад е около осем часа местно време. Утре няма да има самолети. Пък вече никой няма да ме уреди за чартърен. Вместо да ме гледаш с тъжна физиономия, да беше звъннал, Александър Борисич, на негово превъзходителство временно изпълняващия длъжността господин Самед Асланович и да доложиш за случилото се. Само те съветвам — без сърцераздирателни подробности. Сиреч останахме тук сами без всякаква опора сред местното население.