— Ами Делара? — попитах лукаво.
— Не разчитам на красиви дами — отговори ми Витя сериозно. — Според моите разбирания те изпълняват други задачи.
Той не седна да уточнява какви именно, а аз не започнах да разпитвам. Вместо това избрах кода и номера на нашия общ познат.
— Господин Самед ли е? — попитах аз. — Господин Косецки от Баку.
— Какво се е случило? — измърмори той сънено. — Нещо спешно ли?
— Новруз е убит…
— Какво? — завика той и нещо там при него се сгромоляса, сигурно е скочил и съборил някой стол.
— Днес през нощта — казах аз. — Успяхме да отидем на мястото преди вашата следствена бригада. Прерязали са му гърлото.
Самед мълчеше. Чувах как хълца.
— Извинете — каза след минута. — Той беше най-добрият ми приятел и наставник. Аз помогнах да го открият. Той ме предупреждаваше…
— Вие ли му позвънихте? — попитах аз.
— Да, около два през нощта. Тревожеше се, че могат да засекат разговора ни. Уверявах го, че уж съвременните телефони, цифровата кодирана връзка и прочие изобретения са недосегаеми. Те са го засекли и… Не е изключено да са засекли и нашия разговор с вас, господин Косецки.
— Но неговият телефон е обикновен — обади се полугласно Солонин и спря да се облича. — Затова са го засекли чрез местната телефонна централа. А сега разговаряме по сателитната връзка. И там, и тук има код. Не би трябвало да засекат.
— Господин Къриган, който разбира повече от мен, твърди, че не може да бъде — казах аз. — Да му повярваме и да си продължим разговора. Сега нямаме свръзка. Разбира се, господин Новруз Али-заде беше незаменим. Но все пак бихме искали да имаме контакт с някого.
— Ще помисля — въздъхна той. — Моя е вината… Защо трябваше да му звъня по това време.
— Наистина, каква нужда имаше? Ако не е тайна?
— Тайна, но не за вас — пак въздъхна той. — Алекпер ми се обади от посолството в Техеран. Чака да отидат за него телохранителите му, разбирате ли? Не можел да се свърже с Баку, всичко било заглушено и той звънна на мен.
— По това време спътникът спокойно е можел да се скрие зад хоризонта — каза Солонин, като си погледна часовника.
— Ето, нашият общ познат господин Къриган пак твърди, че нищо подобно не е могло да се случи — казах аз. — Просто спътникът се е преместил в сянката на Земята. Случва се. По-добре да поговорим за нещастния Новруз, господин Самед. И тъй, бързо са засекли телефона му. Значи са го подслушвали, следили са го.
— Може да е заради контактите му с мен — каза Самед.
— Ами да, вие сте човек на президента — съгласих се аз. — Но по същия начин са могли да засекат контактите му с нас. Как мислите?
— Не е изключено — каза той. — Горкият Новруз… Той винаги е бил предпазлив. Много предпазлив. И добре познаваше враговете ни.
— Хайде, докато съм тук, още веднъж да се опитаме да определим дали ни подслушват или не — прошепна на ухото ми Солонин. — Имам предвид тукашния телефон, а не вашия, сателитния. Ще измеря натоварването и ще сравня с натоварването на останалите телефони. Прекъснете за две минути.
— Хайде да прекъснем — казах на Самед, — да проверим нашите апарати. Тук, в хотела. Добре ще е да изясним дали се подслушват. Господин Къриган като голям специалист в тази област смята, че трябва да го направи.
— Телефоните в „Интурист“ се подслушват още от съветско време — рече Самед. — Казвам ви го като втори братовчед на бивш генерал от КГБ. Трябва да се опасявате от микрофони в ресторант „Гюлистан“.
Солонин продължаваше невъзмутимо да се приготвя.
— И тъй, ако правилно съм разбрал, синът на президента от завчера е в посолството на Азербайджан в Техеран, очаква тези, които трябва да го придружават, и не може да се свърже с Баку — констатирах аз. — И се страхува да излезе от посолството.
— И правилно. — Витя спря на вратата и нададе ухо. — Може по факса да се изпратят снимки на членовете на охраната. За всеки случай. И моята също. Нека Алекпер ги сравни с тези, които дойдат да го придружават.
След кратко прекъсване разговорът ни със Самед се възобнови.
— Моят колега току-що пак даде солидна идея — казах аз. — Позвънете в Баку, във ведомството по охрана на президента. Нека предадат на Алекпер снимките на избавителите му. Без това не си струва дори да им отварят вратата.