Выбрать главу

— Ще замръзнете! — извика им Грязнов. — Сега се качваме.

Те не отговориха. И в този момент в двора се показа милиционерска кола, която святкаше със синьо-червените си светлини.

— Вече са успели да извикат милицията — рече Грязнов и се навъси. — Позвънили са в местния отдел, а там са им казали: нищо не знаем! И са изпратили дежурната кола.

— Вие сам подсказахте на хората подобна мисъл — отговори Володя. — Помните ли? „Аз лично звъня в милицията, проверявам…“

Грязнов само махна с ръка и закрачи към слизащите от лъскавия форд милиционери. Подаде им удостоверението си, после се ръкуваха.

— Всичко ли е наред, Вячеслав Иванович? — попита старшият. — Имате ли нужда от помощ?

— Ако можеш, помогни материално — пошегува се Грязнов.

Младите милиционери се заусмихваха и погледнаха нагоре, откъдето им махаха собствениците на ладата.

— Всичко е наред! — извикаха им.

Когато Грязнов и Фрязин се качиха горе, веднага им отвориха вратата.

— Най-сетне! — на лицето на стопанката грейна усмивка. — Сигурно сте изморени, гладни. А аз сложих чая, чакам ви.

— Чай — винаги е хубаво да се пийне малко чай — рече Грязнов — и май няма да ви откажем.

Върна се в управлението към осем вечерта. И веднага телефонът зазвъня.

— Цяла вечер не мога да те намеря! — бушуваше Турецки. — Къде те носят мътните?

— Уж си интелигентен човек — упрекна го Грязнов. — И такива изрази — къде те носят мътните… Ами теб къде те носиха през цялото време? Тук стават такива работи! Но на теб, изглежда, вече не ти е интересно какво става в родното отечество.

— Обади ми се господинът от посолството — Самед Асланович — рече Турецки. — Казва, че при вас имало гражданин на Азербайджан, някой си Мансуров. Човекът, казва, е известен, а е в следствения арест.

— Иска да го освободим ли? — намръщи се Грязнов.

— Напротив, помоли да го задържите по-дълго.

— А сега! — смая се Грязнов. — Обикновено от това посолство настояват за друго. Още ли не са ви арестували там, в Баку, на улицата като лица от славянски произход? Не ви ли искат документите?

— Тази мода още не е стигнала дотук — отговори Турецки.

— Мансуров… — започна да си припомня Грязнов. — Един нагъл, в Бутирка… Та аз този негодник изобщо няма да го пусна никъде.

— Сигурен ли си, че говорим за едно и също лице? — попита Турецки.

— Уверен съм само, че сега разговарям с теб.

— И това е добре — примирително заключи Турецки, като не искаше да дразни приятеля си.

— Едва ли тази отрепка е известна фигура в слънчевия Азербайджан — рече Грязнов, като се успокои. — Виж, брат му… Онзи май подкупва длъжностните лица. Има сведения, че е купил двама наши пленници, за да ги размени за брат си. Ако не се намесим, ще го размени.

— Именно, именно — рече Турецки, — значи не съм ти се обадил напразно.

— Не е напразно. Значи този мерзавец, за когото в Чечня купуват наши момчета, сега е затворен при нас… Чакай, не ми го побира главата… Ти разбираш ли какво става?

Турецки мълчеше.

— Та той сега изобщо няма да излезе! — развика се Грязнов.

— По-полека — прекъсна го Турецки. — Той е гражданин на чужда държава.

— Нищо не знаеш, Сашка! — сърдито възкликна Грязнов. — Не беше с мен в килията, където тъкмо бяха изнасилили едно момче и се надсмиваха в лицето ми! Брат ми, вика, ще купи прокурора и аз ще отговарям само в негово присъствие… Представяш ли си?

— Значи дотам е стигнало? — попита сериозно Турецки.

— Затова, Александър Борисич, ти не си ми казвал нищо, а аз нищо не съм чул от теб. Тук става дума за моята чест. Какво друго?

— Ами… — започна неуверено Турецки. — Наистина не знам как да го кажа. Разполагаме със запис от разговора на жената на този Мансуров с един белгийски дипломат, ако това те интересува. Съвсем млада особа, игрива, красавица, с една дума, не си е губила времето.

— Е? — подкани го Грязнов.

— Какво — е? — имитира го Турецки. — Не ми харесва това, за което току-що си помисли.

— А ти, Борисич, откъде знаеш какво съм си помислил? Може да съм помислил за нашите момчета, които този вампир изкупува в Чечня? Как да ги освободим…

— Каква хватка имаш…

— Като на вълкодав — отговори Грязнов. — Свършвай, не ме измъчвай.

— Ще го шантажираш ли? — попита Турецки след пауза.