Не биваше да го казва. Сега ще искат да разберат какви терористи е имало тук.
— Кажете им, не мълчете. — Солонин се обърна към Алекпер. — Госпожа Амирова ме помоли да ви помогна — извика той в отчаяние, когато стражите с жестове му заповядаха да стане.
Лицето на Алекпер изразяваше възмущение.
— Вие нарушавате неприкосновеността на посолството на Азербайджан — каза той величаво. — Този човек ме спаси. Той не е носил наркотици. Аз си пушех наргилето.
— Но нас ни изпратиха тук да ви спасяваме — каза най-дебелият, изглежда, беше старшият. — Казаха ни, че тук са нахлули неверни екстремисти.
— Точно екстремистите бяха правоверни — опита се да обясни Солонин. — Пристигнах тук, защото знаех, че се готви покушение над сина на президента. Аз го предотвратих. Служителите от посолството ще потвърдят.
— Какво става тук? — В стаята влезе блед чернобрад мъж с фрак, сигурно беше посланикът.
„Най-после! — каза си наум Солонин. — Само да не ме изпратят в участъка да се обяснявам.“
— Вие нарушихте териториалната неприкосновеност на република Азербайджан — каза в това време посланикът на стражите. — Принуден съм веднага да позвъня във вашето министерство на външните работи.
Но неканените гости непрекъснато повтаряха:
— За да изясним кой е внесъл наркотици във вашето посолство, трябва да вземем господина със себе си.
— Това е наша вътрешна работа — започна да ги убеждава посланикът, но някак много интелигентно. Почти като на творческите вечери в някой московски клуб.
Ще се наложи да поема всичко в свои ръце, помисли унило Солонин. Кой ще се застъпи за него тук, в страната, подкрепяща тероризма? И тъй, изводът е само един: той нямаше право да загазва така. Това първо. И второ — не можеше да не загази.
Алекпер протегна ръце към стражите:
— Арестувайте мен. Аз пушех хашиш на територията на моята държава. Имате повече основания да арестувате мен, отколкото този човек, който току-що спаси живота ми.
Стражите за първи път се спогледаха. Да арестуват сина на президента на приятелска държава?
— Днес ли пристигнахте в нашата страна? — попита старшият Солонин.
— Да. Можете да проверите — отговори Солонин, като подаде паспорта си на името на Къриган. — Обадете се на летището. Там ще потвърдят думите ми.
Стражите го гледаха мълчаливо. Американец, който отлично говори фарси, какъв ще е той?
— Аз съм роден тук, в американското посолство — каза Солонин. — Знам езика ви от детството си. Оттогава обичам прекрасната ви страна и непрекъснато ме влече тук. Сега разбрахте ли?
Чужденец. Така да беше казал веднага, говореха погледите им. Наистина, заслужавало ли си е да лети чак от Америка, за да донесе тук една щипка наркотици? Все едно в Тула да отидеш със собствения си самовар. В Америка носят наркотици от цял свят, а не оттам насам! Наркотиците са оръжието на Аллаха срещу белия дявол, за да унищожи физически и духовно подрастващото му поколение…
И те върнаха документите на Солонин.
Когато останаха сами, Алекпер затвори вратата на стаята си и посочи с жест диванчето. Седна до Солонин и сякаш нищо не е станало, опъна два пъти от наргилето.
О, Господи, помисли Солонин. Току-виж от чувство за гостоприемство ми предложил да дръпна и аз…
Без да знае опасенията му, Алекпер му подаде наргилето.
— Можете да не пушите, щом не желаете — произнесе Алекпер на превъзходен английски. — Вие спасихте живота ми — продължаваше той, когато Солонин прие чаша кафе.
— Вие ми отговорихте със същото. — Солонин отпи от горещата ароматна течност. — Квит сме, не сте ли съгласен?
— Сигурно ви е по-лесно да говорите на руски? — попита Алекпер, като изразително погледна госта си.
— Според мен и на вас — отговори Виктор и двамата се засмяха.
— Странно, отначало руснаците ме отвличат, после ме спасяват — каза Алекпер. — От това може да се направи извод, че Русия се раздира от противоречия.
— Както и всяка друга страна — отбеляза дипломатично Солонин.
— Но у вас е друго. Много мощни структури правят едно, други, не по-малко мощни, нещо друго.
— Аз не принадлежа нито към едните, нито към другите — рече Солонин и остави чашата. — Превъзходно кафе. Сигурно имате рецептата, нали?
Алекпер кимна: имам.