— И у нас е така. Всеки си има своя рецепта за бързо щастие. И колкото е по-стремително щастието, толкова е по-голямо желанието да облагодетелстват другите с него. Такива сме ние, руснаците.
— Но вие не сте такъв — каза Алекпер.
— Аз — да. Склонен съм да оперирам с интересите. Не е хуманно, противоречи на нашите вековни традиции, но е единственото, което позволява да се избягват конфликтните ситуации.
— Приятно е да си имаш работа с хора като вас — въздъхна Алекпер и се облегна назад на дивана. — Ако бяхте видели тези, които ме държаха в Акапулко! — Това не са хора, а позор за великата руска нация с великата й култура.
— Защо не ми разкажете за тях — предложи предпазливо Солонин.
— Самед ли ви изпрати? — попита Алекпер след пауза, по време на която разглеждаше внимателно Солонин през синия дим на своето наргиле.
— Баща ви помоли за помощ при освобождаването ви — отговори Солонин, без да се впуска в подробности. — За щастие, с главното се справихте сам.
— Случаят ми помогна. И пълното разложение на моите пазачи. Те пиеха и развратничеха с местните момичета. Там се страхуваха от тях, всичко им се разминаваше…
Той говореше тихо, понякога потреперваше леко, сякаш се освобождаваше от преживяното.
— Ще ви прекъсна за миг — каза Солонин. — Мога ли да запиша нашия разговор?
Алекпер погледна смаяно. Запис ли? Но като че ли руснакът нямаше никакъв магнетофон в ръцете си?
2.
— Какво става в града? — попитах портиера, когато се канех да изляза от хотела. — Откъде са тези тълпи?
— Днес е по-добре да не се появявате по улиците — посъветва ме той. — Днес е годишнината — седем години, откакто руснаците с танкове и бронетранспортьори нахлуха в Баку. Затова за всички лица от славянска националност е по-добре да останат по домовете си.
Върнах се в стаята си. Слава ме урочаса. В Москва гледат с подозрение лицата от кавказка националност, сега тук — от славянска… Изобщо, така ни се пада. Но от друга страна, не биваше да се забравя поводът, използван при нахлуването. Клането на арменците. Поводът е повече от достатъчен…
Сега стой заключен и слушай как реват тълпите, преминавайки край хотела. Аллах акбар! Че е акбар, акбар е, но може ли да се внушава неправда на хората? По-точно, непълната истина за онези събития. Понякога непълната истина е по-лоша от лъжата.
Хотелите ги пазят от праведния гняв на народното възмущение. Всякакви там бронетранспортьори и спецчасти със заплашителен вид…
Но за чеченците това са дреболии. Виждали са и бронирана техника, и спецчасти. Нищо не им пречи, след като се смесят с тълпата, да открият стрелба, да ревнат за провокации, да нахлуят в хотела, за да намерят онези, които уж са открили огън от прозорците по правоверните. Да запалят един-два бронетранспортьора за чуждестранните видеоновини… Изобщо да вдигнат такъв шум, че да им повярват.
Но не го правят. Може това да свидетелства, че икономическите интереси вземат връх над всякакви други? Или зависят прекалено от тукашните финансови тузове, които са заинтересувани от тези паралии, които седят сега в луксозните стаи на хотела и наблюдават как народното възмущение се излива в строго определени рамки?
Властта трябва да покаже, че държи народа си под контрол. Това не е демокрация, разбира се, но поне е нещо. И тузарите, докато пъшкат и сумтят, подписват договорите…
Картината е прекалено проста, за да се вярва в нейната реалност.
Но мирисът на нефт привлича мъжете с пари тук по-силно от най-вълнуващите женски парфюми. И затова аз съм седнал тук, а не някъде другаде. Макар този нефт да не ме интересува, освен някои негови съставки.
И тъй, седях си в стаята и чаках съобщение от Техеран. И се хапех къде ли не, задето позволих на Солонин да замине там сам.
Разбира се, той е подготвен. Може да действа в автономен режим подобно на подводна лодка с ядрен двигател. И все пак ми беше тревожно на душата. Независимо от съвсем европейската му външност, той умее да се адаптира, към което трябва да добавим забележителното владеене на фарси, тези неща могат да се обърнат срещу него. Колкото и странно да звучи това…
Пуснах телевизора. Ако със сина на президента е станало най-лошото, да пази Аллах, тук непременно ще кажат. Но на екрана имаше тълпи с цветя и венци. Президентът внимателно поправя карамфилите на всеки гроб. Изглежда спокоен. Означава ли спокойствието му, че всичко е наред и синът му е в безопасност?