— Човек винаги иска да разбере от какво ще умре — казах аз. — Поне по метода на изключването. — За теб може определено да се каже, че няма да загинеш от скромност.
— Един на нула във ваша полза — каза Витя. — Но аз съм на ход.
И включи магнетофона.
— Нищо не помня — каза приятен мъжки глас. — Възможно е да са ми сипали нещо.
— Това ли е Алекпер? — попитах аз и Витя кимна.
— Дойдох на себе си в самолета — продължаваше синът на президента. — Не знам на коя компания. Седях в салона между двама яки младежи, които воняха на пот, премесена с някакъв евтин дезодорант. Едва не повърнах. Чувствах се отвратително, бях в състояние на апатия и безразличие… Или това е едно и също?
— Продължавайте — чу се гласът на Солонин.
— Но имаме ли още време? — попита Алекпер. — Трябва да дойдат за мен. Изглежда, те са хванали моите хора, взели са им документите, дрехите… Къде са те? Мога ли да бъда спокоен, че нищо няма да им се случи?
— Нищо не мога да кажа — отговори Солонин. — Съжалявам… Защо вашето посолство не връчи нота по този повод? Но мисля, че повече не бива да оставате тук.
— Не мога да замина, без да знам какво е станало с тях — рече Алекпер.
— Повече ме вълнува как са допуснали да се случи това. Ако не греша, това е специално подготвена група…
— Точно така — потвърди тъжно Алекпер. — Ние, азербайджанците, сме калпави воини и любовници. Макар да сме добри търговци. Всеки със съдбата си.
— Докато се готви групата за придружаване — каза след пауза Солонин, — ще ми разкажете ли за случилото се с вас?
— Да, аз вече започнах, извинете, и веднага се отвлякох.
— И тъй, вие сте дошли на себе си в салона на самолета, седнал между двама яки младежи. Кои са те?
— Ваши съотечественици. Единият — Сергей, другият се казваше Андрей.
— Продължавайте, не бързайте. Имаме още време. Закъде летяхте?
— За Акапулко. Мексико. Били ли сте някога там?
— Да си призная, не.
— А аз бях мечтал да отида поне веднъж. И ето — отидох.
— Но защо именно там ви закараха?
— Не знам. Може да е психологически пресметнато. Може би някой е знаел за моето желание да отида в този рай. И ми устрои там ад.
— Искате да кажете, че някой е знаел съкровената ви мечта?
— Сигурно. Те постоянно ми говореха: виждаш ли, нашият господар може всичко! Дори те изпрати със самолет на другия край на земното кълбо да си починеш за негова сметка. Макар да не си му направил нищо добро. Те се държаха като… вечно пияни, надменни. Пилееха пари наляво и надясно, с което шашваха местните хора. Аз живеех там при доста свободен режим, но под постоянното им наблюдение. Следяха ме да не общувам с външни хора. Например да не предам на някого бележка. Един път се опитах да го направя. Написах, че съм синът на президента, че за мен ще дадат добро възнаграждение. И го дадох на едно момиче, което ни обслужваше в кафенето на брега на залива. Повече не го видях.
— Какво искаха от вас?
— Същото, което Русия иска от Кавказ — усмихна се Алекпер.
— По-конкретно, ако може.
— Може, защо не… Ставаше дума нефтът да тръгне през Русия по нейните тръбопроводи. Само това.
— Искате да кажете, че това са били руските спецслужби, които са играли роля на представители на криминалните кръгове?
— Не. Съвсем други хора бяха. Те се хвалеха с възможностите си. Казваха, че при тях всичко и всички са купени. Бяха малограмотни, груби, но се представяха за патриоти. Казваха, че им било обидно за Русия, която била вложила толкова в каспийския нефт, а всичко ще се падне на някой друг.
— На кого? — попита Солонин.
— Изглежда, дълго сте живели в друга страна, щом не разбирате. Отначало Русия изпусна запасите от нефт, които лежаха под Каспийско море, когато нефтът от известните местонаходища Бахар, Нефтени камъни и Саганчлъ море вече се свършиха. Русия престана да се интересува от нас и се зае да усвоява своите тюменски блата. После закъсня за деленето на каспийския нефт. И тогава й се паднаха само десет процента. Но сега не иска да изпусне шанса си. Става дума за тръбопроводите през Чечня. Ето тук вероятно интересите на Русия съвпаднаха с интересите на тази банда, независимо от коя националност е тя.
— Благодаря за лекцията. — Солонин въздъхна. — Наистина от дълго време бях далеч от мястото на събитията. Какво още искаха от вас?