— По-скоро като бабината питка от приказката — подсказа Русих-старши.
— Костюха, какво става? — Гоша застана пред него.
Гоша изглеждаше объркан. Без да дочака отговор, хвана от антикварната масичка бутилката с френския коняк и започна да пие направо от гърлото. Едва след това се успокои малко.
— А ти искаше да ме одереш с още два „лимона“ — каза Гоша пресипнало. — Поне знаеш ли как е станало? Хайде, там нашите са били пияни, Серьога и Андрей, царство им небесно… Но тук — най-добрите бандити на света! С документи, с всичко…
— Кадуев казва, че уж някакъв американец го преследва навсякъде. И всичко му проваля. Сякаш специално са му го залепили отзад.
— Кой? Какъв американец? И ти вярваш на този Кадуев?
— Там наистина има нещо неясно — каза Русих-младши. — Те завладели самолета, а този янки сам ги изпозавързал. В Техеран вече влезли в посолството, взели им документите и онзи изведнъж се появил, вдигнал врява, стрелба, едва избягали…
— И всички са здрави? — попита Гоша.
— Там е тя, нито една драскотина — каза Русих-старши.
— В самолета май бил счупил на едного ребрата, на друг ръката — допълни по-малкият.
Гоша ги гледаше мълчаливо. Бялото на очите му постепенно порозовяваше.
— Какво ми разказвате тук приказки? — попита тихо. — Какви ребра? Струва ми се, че ви питам за друго…
— Засечка — въздъхна по-големият брат. — И аз не мога да разбера… Не ме гледай така! Кого друг да изпратя в Техеран? Своите? Че там първият милиционер ще ги спре. Защо са без бради, защо мутрите им са рязански? С това разполагаме! Откъде да знам ти ли си се полакомил, или някой друг ги е подкупил. Въпросният американец, примерно. И са устроили този спектакъл…
— Значи аз съм се полакомил, така ли? — Гоша се намръщи. — А кой смъкна кожата от моя приятел Джамил за святото дело, като му взе тези два „лимона“, а? — попита той и премина на шепот. — Мислехте, че няма да науча ли?
Той им се закани с пръст. Братята мълчаха.
— А на Кадуев и цент не сте показали от двата милиона. Дори не сте му дали да ги помирише. Какво мълчите? Или си мислехте, че Джамил нищо няма да ми каже по този въпрос?
Братята се спогледаха.
— Имам грях — каза по-големият. — Искахме отначало да споделим, но после решихме, че ще викаш. Нали си ни праведен. Макар че трябваше да се дели по справедливост. — Той пак се спогледа с брат си.
— Разчитали сте, че бандюгите ще свършат вашата работа и всичко ще бъде скрито-покрито? А на мен Джамил ми оскуба плешивата глава заради вас.
Гоша се закашля. Братята мълчаха, загледани в пода.
— И какво мислите сега? — попита Гоша, след като задиша равномерно.
— Всичко ще ти дадем! — каза по-малкият.
— Ама не на мен! — пак ревна Гоша. — На него! И то с лихвите! Учете се, идиоти, как да общувате цивилизовано с такива като него. На вас ви дай само да грабите. А после се чудим защо по цял свят нас, руснаците, ни броят за бандити… Разбрахте ли ме?
Братята започнаха да сумтят и неохотно кимнаха.
— Запомнете! — удряше с юмрук по дръжката на креслото. — Това е нефт! Международна стока! Тук трябва да им съгласие, да се дели. А като не можете, не се навирайте, не ми разваляйте репутацията на делови човек… — Той чак прегракна и се хвана за сърцето.
Братята продължаваха да мълчат.
— На куково лято ще му ги върнете — каза изведнъж Гоша. — Знам ви аз. Но тогава, братлета, се сърдете на себе си.
Телефонът зазвъня. Гоша погледна часовника на пода — от седемнадесети век.
— Ето, точно навреме. Спътникът тъкмо е излязъл на хоризонта… Мислите, че не му говорих? Джамил, казвам, имаш милиарди! Какво ти струват две милиончета за нашата бедност? Едно е, вика, да бяха ме помолили като човек. Друго — да ги вземат с измама. И кого да измамят? — Гоша вдигна ръце към тавана. — Искрения приятел на Русия, съчувстващ на реформите! Да измамите такъв човек!
Телефонът не спираше да звъни. Гоша прекъсна тирадата си, хвана апарата и го подаде на по-големия:
— Кажи му го лично. Поднеси си извиненията. Кажи, че ще ги върнеш с лихвите. Пред мен го кажи. А лихвата нека той да я каже. Всичко ли разбра?
Костюха взе слушалката:
— Джамил… Ами кой? Тюмен?
И подаде слушалката на домакина.
— Какво пак — намръщи се Гоша. — Какво става пак там? Кой се обажда? Е, здрасти, Ганус, здрасти. Какво? Кога? И кой? Каква ти прокуратура! Ах, говеда… Тя на кого и с какво пречеше? И Чердака ли? Той как се е оказал там? Томилин? Ама той върнал ли се е вече? Разбрах… После пак звънни… — И хвърли слушалката на масата. Хвана се за главата, замуча така, сякаш го болеше зъб.