— Какво се е случило? — попита по-големият брат.
— После, Костюха, чакай… — Той вдигна към братята очи, пълни със сълзи. — Убили са Елена. Заедно с Чердака… Със собствените си ръце я поднесох на приятеля си като законна съпруга.
— Томилин? — опита по-големият. — Убил Ленка?
— Ами да… На кого я поверих? Нали бяхте на сватбата им, помните ли? Тя още ридаеше след църквата: Гоша, на кого ме даде? А аз, сами знаете, не можех да се разведа. Е, срещах се с нея… Един-два пъти седмично. И заподозрях Томила. Пратил Чердака да я следи. Разбрах аз, казвам на Чердака: недей да следиш за това, ясно ли е? Следи да не ни пипне някой, когато сме двамата с нея. А той, мръсникът, докато аз съм ходел из столицата, сам се пъхнал под одеялото й…
— Тя винаги е била със слаби ангели — каза Костюха и веднага млъкна, щом срещна бесния поглед на домакина.
— Тя давала ли ти е? Поне веднъж? — изсъска Гоша.
— Не бе. Не съм си искал — Костюха поклати глава.
— Лъжеш! Натискаше й се, и то неведнъж. — Домакинът удари с юмрук по дръжката на фотьойла. — Тя ми казваше как си протягал лапи…
— На пияна глава какво не става — застъпи се по-малкият брат. — Аз например също съм бил на автопилот. Но тя се пазеше. Обидно беше, че се падна на Томила.
— Зоя! — извика Гоша през рамо. — Я ела, да ти кажа нещо… Знам аз, стоиш зад вратата и подслушваш…
Зоя, във вечерна рокля, гримирана — мигли като стрели, се позабави и влезе в хола.
— Пак ли са очистили някого?
— А ти не чу ли? — попита домакинът.
— Ти така ревеше… И си помислих: пак някой приятел е хвърлил топа.
— Не е приятел… Ленка Томилина! Направо в леглото с Чердинцев ги гръмнали.
— И защо толкова се развълнува? — попита тя. — Че я спипали с чужд мъж? Нали си има мъж! Сигурно той ги е гръмнал.
— Томила — никога! — каза Льоха. — Интелигент е той. Друг да прати — може. Но сам — никога.
— Закъде си се издокарала толкова? — попита домакинът и я привлече към себе си.
— Нали сам казваше, на прием в посолството… забрави ли вече?
— Рано е още. — Гоша пак погледна часовника си. — Има почти пет часа до приема.
— Гледам, прекалено си се развълнувал заради твоята Ленка, за всичко си забравил. Пусни ме! И дори си се просълзил.
Тя се изскубна от него и излезе от хола. Гоша разпери ръце.
— Върви, че говори с нея…
— Мислиш ли, че Томила не е замесен? — попита по-големият брат, като си наля коняк.
— Ще се заемеш ли с разузнаването? — погледна го домакинът. — Аз не съм прокурор — рече Костюха. — Но мога да разузная.
Тримата пиха мълчаливо, без да се чукат.
— Ще отидеш ли в Тюмен? — Льоха се обърна към Гоша. — Кога е погребението?
— Би трябвало — въздъхна Гоша. — Разхайтили сте се в мое отсъствие… Но ако говорим честно, повече ме тревожи нашият южен фланг.
— Синчето вече се върна под бащиното крило — каза Костюха. — Охраната е такава, не можеш да припариш. Сега е най-подходящото време да преминем на втория вариант.
— Пак ли твоите чеченци? — намръщи се Гоша. — Защо не намериш други? Тези вече се издъниха.
— Казах на Кадуев — произнесе Костюха, без да бърза. — Само не ми викай, че били се издънили и прочие. Сега са още по-озлобени. Преди работеха без фалове, без нито една засечка, разбираш ли? А сега две издънки поред.
— Три! — показа на пръсти Гоша. — В Акапулко и две в Техеран. Не знам вече дали ще се справят с тази певичка, или каквато е там.
— Ами няма други. И друг начин да се затвори устата на това синче няма — отвърна Костюха. — Така че стой кротко и не скачай. Чеченците са много печени по крадене на жени.
— Ако американецът пак не ги пресече — отбеляза Гоша.
— Около американеца има много неясни работи — каза Льоха.
— Казват, че май е руснак. Нещо като емигрант. Чатка всички езици, владее разни хватки… Специално ли са го готвили, какво?
— ЦРУ си няма друга работа — усмихна се Гоша. — Добре де. Спираме на този вариант. Пари искат ли?
— Не. Казват, било въпрос на чест. Сами, казва, горим от желание да поправим грешките си. Задават се и по-сериозни работи.