Той неслучайно мръзна в колата си толкова време. Проследи как госпожа Мансурова излезе от дома си, но не видя как стигна до посолството, хем си представяше.
Велика работа е този прибор за нощно виждане! Чувстваш се зрящ в страната на слепците или невидим в човешката тълпа.
Наистина, не огледа добре госпожа Фирюза. Тогава на приема с периферното си зрение забеляза, че е доста изящна, но не по природа, а по-скоро от усилени занимания с аеробика. Сега тези богати безделнички ходят във фитнесзалите, както преди скучаещите госпожици са обикаляли по танци и балове.
Като се захващаше за издатините по стената на сградата и притискаше до нея всеки път, когато тъмното око на телекамерата блесваше в неговата посока, Солонин най-сетне се качи на покрива, после през една капандура — на мансардата. Тук миришеше както мирише по всички мансарди на света, като се почне от бедняшките квартали и се стигне до зданията на посолствата — на запустение и прах. Беше много топло, почти горещо, така че се наложи да разкопчее якето. Той премери девет метра, като се наведе, за да не си удари главата о ската на покрива.
Аташето или не знам какъв е по ранг, живееше някъде тук…
Виктор бързо сглоби миниатюрната дрелка и я свърза с кабела. Когато закрепи на оголените се жици „крокодилите“ и дрелката зави тъничко, изхвърчаха съвсем малко искри.
Това беше отговорен момент. Не дай Боже, ако върху спящите, стига да спят, разбира се, се посипе мазилка. Дрелката вдига бесни обороти, но все едно, дори прашинка не трябва да падне.
Най-сетне съвсем тънкото свредло изчезна в празното, той го извади бързо и замря. Като че ли не го забелязаха. Сега промуши в отвора оптична жица от стъклено влакно. Такива неща обикновено се пъхат в стомаха на болния при операция.
Ето ги, гълъбчетата. Няма защо да гледа, пък и е противно. Включи портативната видеокамера. И реши да си отдъхне.
Затвори очи, като се стараеше да не мисли за нищо.
За първи път видя госпожа Мансурова съблечена и кой знае защо при това си спомни за Делара Амирова. За нейната многообещаваща усмивка.
Той й докара възлюбения от Техеран. Тяхната почти официална връзка сигурно ще се възобнови, обновена и затова още по-страстна, но този неин поглед неизвестно защо не излизаше от съзнанието му.
Той не се решаваше дори да произнесе това, което изпитваше към нея… Ето кой притежава природна грация, женственост и обаяние въпреки възрастта и липсата на всякакви аеробики и бодибилдинги.
Той, Солонин, беше поклонник на античната красота.
Рубенсовите телеса не го привличаха, както и спортната слаботелесност.
И никога не бе си помислял, че ще наднича или ще готви секскомпромати срещу някого. Но се наложи.
Представи си за миг, че някой по същия начин би го снимал с госпожа Амирова. Той дори протегна ръка, за да спре камерата. Но спря.
Казват, Мансуров има връзки някъде в Чечня. И може да освободи руски пленници благодарение на парите и връзките си.
Александър Борисович също не одобрява такъв компромат, но разбира, че това е от безизходица. Наскоро каза: „Представи си как някое наше момче примерно от Вологодския край седи в яма и се храни с огризките, които му хвърлят отгоре собствениците му. А държавата на име Русия с всичките й междуконтинентални ракети, атомни подводници и шпионски спътници, унижено моли този господар-бандит да се смили над момчето и да го пусне за слава на Аллаха.“
— По ми е лесно да отида там лично и да освободя момчето — каза тогава Солонин, — отколкото да се занимавам с цялата тази долна работа и събирам компромат за тоя боклук…
— Разбирам те — каза тогава Турецки. — Но няма друг изход, Витя. В тези планини всеки външен си личи, предизвиква съмнение. Добре, ще освободиш един, двама, трима… А най-накрая ще те обкръжат, ще те разстрелят заедно с момчетата. И твоето умение там ще се окаже толкова ненужно, както не са им нужни всичките ни атомни подводници и другите постижения на военната техника. Ето какво не взеха под внимание нашите бездарни стратези, когато започнаха войната с тях. Ето защо сега се налага ние да събираме компромата, за да спасим живота на тия момчета.
Солонин продължаваше да стои със затворени очи, запушил ушите си с ръце, за да не вижда и не чува, и затова не забеляза веднага, че на мансардата са се появили хора.
Явно новодошлите нещо търсеха. Солонин чу скърцането и шумовете, когато те вече бяха съвсем наблизо.