— Ето тук — каза единият от тях. — Тук е люкът…
Затаил дъх, Виктор следеше какво става. И това продължаваше близо пет минути, преди да разбере за какво са дошли…
Тези хора явно не бяха от посолството. Интересуваха се от същия обект — госпожа Фирюза.
Изглежда, също имаха нужда от компромат, за да я шантажират, наистина засега с неясна цел. Изглежда, доста добре са знаели кое как е устроено тук. Намериха люка, който търсеха, отвориха го малко и с помощта на фотоапарат започнаха да снимат всичко, което става долу.
На Солонин му призля. С какво той е по стока от тях? По-добре е екипиран, по-добре е подготвен, апаратурата му е най-съвременна, а и целта сигурно е къде-къде по-висша. А по останалото с нищо не се различава от тях.
Сигурно те също са се подготвили добре за акцията. Следили са я. Кой друг в града знае за връзката на жената на известния нефтен бос с белгийския дипломат?
Ако това е публична тайна, може да се очаква, че ще се появят нови желаещи, готови да я компрометират. И усилията на Солонин няма да струват пукнат грош. И онези, заради които се реши на това съмнително начинание, ще си останат роби.
Трябваше да се направи нещо. Няма да допуснем никаква конкуренция, каза си Солонин и оставил камерата да си работи, предпазливо припълзя от мястото си към пришълците.
Стагна до тях изотзад, нахлузи си маска — така ще е по-страшно… Но не бива съвсем да ги стряска. Че ще вдигнат врява, ще изплашат всички, които са долу.
И тъй, те са двама. С помощта на прибора за нощно гледане той различаваше младите им лица без бради. Трябва да действа решително и предпазливо.
Той пъхна дулата на двата пистолета под ребрата и на двамата.
— Само тихо — каза на фарси. — Изправяме се предпазливо и без да привличаме вниманието, тръгваме — завърши той на руски. И ритна по-надалеч джобното им фенерче.
В зеленикавия полумрак на прибора виждаше смъртният ужас по лицата им: сякаш пред тях бе застанал призрак.
Той ги изправи до стената, на около пет метра от мястото, където бяха хванати изненадващо.
Двамата го зяпнаха ококорени. Сигурно особено страшни им се струваха очилата — огромни, като очите на извънземен.
— Кои сте вие? Кой ви изпрати? — попита Солонин на руски, който им действаше особено смазващо, както му се стори. — Е?
И още по-силно притисна, буквално натика дулата в меките им кореми. В непроницаемата тъмнина гласът му звучеше глухо и страшно.
— Шефът ни заповяда… — изхълца единият от тях. — Нареди да я наблюдаваме. Ние помислихме, че е решил да се развежда с нея.
— Обеща да ни плати добре — избъбри вторият. — Нареди да го направим, преди да се е върнал от Москва. Днес се обажда, пита. Тя идваше често тук, а ние все не можехме да я документираме.
Те говореха свободно на руски.
— Отдавна ли я подозира? Хайде, свалете си ръцете. Питам отдавна ли я следи?
— Не знаем — въздъхна единият.
— Защо е възложил това на вас? — попита Солонин.
— Открихме детективско бюро. Проследяваме дамичките, които изневеряват на мъжете си. Или обратното. Препоръчали ни на него.
— Добре ли ви заплати? — попита Солонин и смъкна пистолетите.
— Ами… А вие ще ни пуснете ли? — Гласът на питащия прозвуча жално.
— Оръжието — каза Солонин. — Бързо вадете всичко от джобовете. Без номера. Аз ви виждам, вие не ме виждате!
Те извадиха и му подадоха в тъмното нещо като стар дамски пистолет „булдог“ и сгъваем нож.
Той не се реши да ги вземе. И се отмести настрани за всеки случай, ако на някого от тях се прииска да стреля или удари в тъмното. Но това беше излишна предпазливост. Те не представляваха особена заплаха. Още повече че не се виждаха един друг. И това намаляваше способността им за отпор.
— Как попаднахте тук? — попита Солонин. — Тук има сигнализация, охрана.
— Има стар подземен вход — каза този, който стоеше отляво. — Тука не знаят за него. Той тръгва отдалеч, от старата крепост.
Солонин замълча в размисъл. Кой е той за тях? Не задават въпроси, не се осмеляват. Може би смятат, че той е тукашен служител, от посолството.
— И какво да ви правя сега?
— Пуснете ни — помоли онзи, който стоеше отдясно. Неговият другар с въздишка подкрепи молбата му.
— Защо трябва да ви освобождавам?