— Няма повече да се върнем тук. Обещаваме.
Солонин помисли, че не е лошо сам да се възползва от древния проход, за да се измъкне оттук. Но кой знае дали тези няма да го причакат там, пред вратата на старата крепост, когато започне да се измъква.
— Измитайте се! — каза Солонин.
— Ами фотоапаратът? — попитаха те в хор.
— Кажете благодаря… — започна Солонин и изведнъж получи удар по краката, от който отлетя назад, като се опитваше да се задържи прав.
Значи са го разпознали в тъмното? Хвърлили са се от отчаяние, понеже вече няма какво да губят? А той притъпи бдителността си…
Настигна ги до капандурата, през която вероятно се бяха качили тук и сега бяха решили да бягат. Идиоти. Ще привлекат вниманието на охраната върху себе и върху него!
Той ги повали и изви ръцете им толкова бързо, че те дори не разбраха, че пак е сам, без помагачи.
— Да ви вземат дяволите, прибирайте си апарата — каза шепнешком. — Само без шум.
— А вие кой сте? Тук ли работите?
— В дадения момент — да — отговори Солонин.
— Руснак ли сте?
— Защо питаш?
— И аз съм руснак… — каза младежът с въздишка, сякаш направи трудно признание.
Солонин гледа известно време след тях. Хлапета.
8.
Володя Фрязин пристигна на Чкаловското летище половин час преди Ил-76 да излети за Тюмен. Полетът беше чартърен.
Няколко души разглеждаха командировъчното му, като го криеха от поривите на вятъра.
— Гоша, тук едно ченге се натиска да лети с нас! — извика единият с бръснат тил, скрит под широката яка на кожух.
— Ченге ли? — попита някой от зейналия корем на самолета.
— Да върви да се…
— Не, чакай, дай да видя — възрази друг. — Какво ченге бе?
Отвътре се подаде едър мъж.
— По каква работа? — попита той.
— Командировка — отговори Володя. — Спешна. Там при вас непрекъснато стават убийства, свързани с Москва. За подробностите нямам право да говоря.
— Щом нямаш право, тогава се качвай, има място — раздаде се нечий невисок плътен глас отгоре.
— И по-бързо, да не влезе виелицата — каза някой недоволно.
— Ама и ти си един, Гоша! Ченге ще ми взема… Малко ли си им сърбал попарата?
— Костюха! — произнесе същият плътен глас. — Нали си сибиряк! Или вече се изнежи в Москва? Студено му било, чуй го…
Володя влезе във вътрешността на огромния салон. Зад него подемниците започнаха да затварят задния люк.
В салона се бяха насъбрали солидни, охранени хора, всичките в кожи, повечето с кожени палта, а не с кожуси и Володя с неговото късо сукнено палтенце не можеше да предизвика нищо друго, освен жалост.
— Ами ти, господин милиционер, не вземаш ли рушвети? — попита пак същият, явно шефът, ако се съди по всичко. Главатарят.
Володя сви рамене.
— Пък и шапката ти… — врътна глава Гоша. — Дори ми е неудобно да те гледам.
А шапката на въпросния Гоша беше огромна, пухкава, от полярна лисица. И Володя се засрами заради своята, такава проскубана.
— Вярно, не е много удобно — каза Гоша. — Уж те взехме в нашата компания, уж летим всички заедно… Знаеш ли поне защо летим? В оперативката сигурно е казано, а?
Володя сви рамене.
— Дръж, сложи я. — Гоша свали от главата си лисичата шапка. — Ходи с нея! А тая да изхвърлиш…
— Ама как — опита се да се съпротивлява Володя, но вече махнаха шапката от главата му и тя тръгна от ръка на ръка към огромния товарен люк, който вече започваше да се отваря.
— Хвърляй я! — извика разпалено Гоша. — Не се бой… Аз имам още три такива! А докато летим, ще помислим с какво да те облечем. То и палтенцето ти едно, да гледаш през него… Не го възприемай като подкуп! Я се отпусни! Не мога да бъда в една компания с човек, кажи го съотечественик, когато е с такова сетре. Сериозно говоря. Как се казваш?
— По-добре му провери документите — обади се Костюха.
— Ако трябва, той ще си ги покаже самичък — прекъсна го Гоша през рамо. — Да нямаш секретна задача? Правилно ли се изразявам? Или това е следствена тайна? Не бива, значи не може да се говори… Пък аз съм Гоша, може да си чувал. Тия тук всичките са мои хора. И отиваме на пуска на новия участък от нефтопровода, а също на погребението на без време напусналата ме моя бивша възлюбена Елена Томилина, съпругата на отсъстващия тук Олег Томилин. Лично аз му я поверих от глупост и поради широката си душа… Имаш ли още въпроси?