— Не съм питал за нищо — каза Володя.
— Значи се присъединявай. Няма да те обидим, да знаеш! Няма и да ти пречим. А може и да ти помогнем, ако много ни помолиш, прав ли съм?
— Ами… — отговориха един през друг останалите кой с насмешка, кой под мустак.
— Казвам се Володя — представи се Фрязин.
— Да пийнем, за запознанството, а? — попита Гоша и отвори бутилка. — Само искам да ме разбереш правилно, Вовик! — Той наливаше в подадените чаши. — Душата ми гори. Като си помисля… Няма я вече Ленка! На кого я поверих само, а? Какво се зъбите? Виж ги, смешно им, предчувстват помена за моя сметка. А аз не мога така. Само като си я спомня — и не мога… Пийни с мене, а! Защото тия вече са ми омръзнали — всичките!
— И ние ще се присъединим — озъби се Костюха, като показа щърбата си уста.
В това време самолетът надуваше турбините и корпусът му потреперваше.
Ще се наложи да пия с тях, помисли си тъжно Володя, макар да му беше противно. И е най-добре да не върти очи, да не търси характерните типажи. Всички тук, смятай, са типични мутри… Когото и да погледнеш.
Володя гледаше спокойно как му наливат във водна чаша. Май е „Смирнов“, ако разбираше нещо от питиета. Главното е да не пие на глътки, а да гаврътне чашката наведнъж.
— Да бъдем! — рече Гоша и пое дъх. — Или ще бъдем, или ще ни бъдат!
Изрече го като скоропоговорка и обърна чашата си. Володя понечи да направи същото, но се разкашля, изля водка върху палтото си, започна да го чисти с ръка, като усещаше как очите му се пълнят със сълзи.
— Не, няма да станеш спец по нефта! — рече Гоша сред всеобщия смях. — За пръв път ли летиш за Тюмен?
— Бях вече — отговори Володя. — Наскоро ходих там.
— Вижда се, че са те посрещнали лошо — каза Гоша и се намръщи. — При нас гостоприемството е на висота.
— Пристигнах с обикновен полет — започна да обяснява Володя. — Никой не ме е посрещал…
— Нашите ченгета са си такива — продължаваше да се въси Гоша. — Само че защо не съм чул нито дума по въпроса?
— Не бях по вашето дело — каза Володя и кой знае защо това се хареса на околните.
— А сега може би си по нашето?
— Затвори я тая уста — произнесе сърдито Гоша. — Умници, да ви таковам… Сега можеш ли да ми кажеш за какъв дявол си идвал от Москва, като там си имаме достатъчно ченгета?
— Сам казахте, че мога да не отговарям — рече Володя, като гледаше подарената шапка. — Следствена тайна.
— Зависи от кого! — възкликна някой от присъстващите.
— Конопе, потрай — свъси вежди Гоша. — Човекът няма право да говори… Не мога да го карам насила. Като съм му подарил шапката, да не би да ми е длъжник до гроб… Аз, Вова — той сложи ръка върху рамото на Володя, — да ти кажа, вече толкова от вашите съм купил и прекупил с парцалите, че ми стана скучно. Ама сте продажен народ! Гледам го някой, както сега гледам теб, и си мисля: да го купя ли или не? Засега май няма нужда. Или все пак да го купя? Може да ми послужи в стопанството…
Пътниците пак зацвилиха, започнаха да се тупат по краката и да клатят глави. Имаше нещо злобно в този неистов смях.
Господарят обаче не се смееше, стоеше като вкаменен и в очите му продължаваше да има тъга.
— Значи не си тръгнал за мен? — попита той Фрязин, когато смехът утихна. — Щото ето ме, връзвай ме, ако ти трябвам.
Володя вдигна рамене, усмихна се и реши да произнесе тост. Протегна чашата си на Гоша.
— Охо! — смая се той. — Започва да ти харесва, ще влезеш ли във форма?
— Вие всички — започна Володя, като се запъваше, — искам да мисля, че всички сте много добри хора…
Той чувстваше, че не говори това, което трябва. Но не можеше да не каже, че на всички, които е срещал и среща независимо къде, желае само едно — да не ги вижда в кабинета си като следствени…
— А защо да се срещаме в твоя кабинет — попита Гоша, — като сме толкова добри?
— И аз това исках да кажа — намръщи се Володя. — Но ме прекъснахте. Не искам да виждам никого от вас в кабинета си на разпит…
— Ще се постараем — измърмори Русих-старши. — Ще се постараем, не се коси.
— Или ще се откупим! — извика Русих-младши през всеобщия кикот.
— Видя ли, Конопе, а не искаше да го вземаме! — обади се някой от полутъмния край на салона. — Да си направим малко весело, няма да си играем на шикалки я!