— Какво отношение имах към нея, питаш? Спал съм с нея.
— И мъжът й заради вас ли я е гръмнал? — попита Володя.
— Виж го ти? — възкликна Конопльов. — Взехме го на само лета като човек, поихме го, хранихме го, обличахме го, а той направо в колата започва да разпитва.
— Не ми отговорихте — напомни Володя. — Мъжът й е научил за вашата връзка, така ли?
— Най-напред се запознай с делото — рече Гоша. — Застреляли са я в леглото с някакъв младеж. Какво общо имам аз.
— Просто ми е интересно — промърмори Володя. — А делото ще го прочета. Непременно.
9.
Солонин пристигна едва призори и веднага се строполи в леглото да спи. Не се опитах да го събудя, макар да нямах търпение да видя какво е заснел там. Сигурно някаква порнография. Впрочем изневярата си е изневяра. Там всичко се крепи на силата на незаконната страст. А това възбужда човека, който наднича. Пък двамата с Витя тук го раздаваме като монаси, понеже поддържаме имиджа си на чужденци, извънземни, долетели на грешната Земя от друга цивилизация.
С тези мисли отново заспах, а се събудих буквално след час, след като чух характерните охкания и стонове, които долитаха откъм Витя. Щом се събудих напълно, разбрах, че преглежда заснетия материал.
— Не е лошо — каза, без да се отделя от екрана, на който блаженстваше сладката двойка. — И мъжът й няма нищо против да види това. Събира компромати срещу нея. Иска да се развежда. Затова, преди да бръкне в джоба, дълго ще ни стиска ръката в знак на признателност.
— Искаш да кажеш… — започнах аз.
— … Че трябва да шантажираме тази дамичка.
— Харесваш ли я? — попитах предпазливо.
— Не ми е по вкуса. Но не мога да отрека сексуалните й достойнства.
— Разказвай, не се отплесвай — подканих го аз.
— Добре. Когато пристъпих към снимките, на тавана, където се бях разположил, се появиха две момчета с фотоапарат. За мен те си бяха конкуренция, от която трябваше да се отърва. Когато ги притиснах, казаха, че ги е наел самият Мансуров, понеже се нуждаел от компромат за бракоразводното си дело.
— Оттук следва ли, че тя не иска развод?
— Но то не й пречи да се занимава с тази аеробика — кимна Солонин, като се стараеше да не гледа какво става на екрана. — Има такива дами — слагат рога на мъжете си, да има за какво да се уловят по-здраво.
— Щом е тъй, трябва да помислим как да я приемем в нашите редове — казах аз. — С една дума, какво може да ни предложи тя, ако мълчим?
— Стига да има търсене, има какво да й предложим.
— Проблемът е друг. Не може ли да ни предложи нещо по-съществено? Да речем, някои от делата на мъжа й, за които разполага с информация…
— Противно ми е всичко това — изведнъж избухна Солонин. — Красивата жена е създадена за любов! А двама пръчове я гледат как реализира това, което й е дала природата, и размишляват: какво още да получим от нея.
— Е, чак толкоз — успокоих го аз. — Хайде, разтовари вътрешните противоречия и малко по-бързо. Трябва да обмислим всичко още преди закуска.
— Че какво да му мислим? Хващаме я за гърлото — това първо, второ — груб шантаж. Само че ме освободете от тази задача. Аз изминах своята част от пътя. Достатъчно ми беше. Сега е ваш ред.
— Сега е ред на Слава Грязнов — казах аз. — Не мога да не го подкрепя по отношение на нашите пленници. А ти постоянно забравяш за това.
— Нямаше да вися там цяла нощ, ако бях забравил — измърмори Солонин. — Хайде, Александър Борисович, да се споразумеем, за да е по-ясно — кой на кого е началник? По-лесно ми е, когато аз командвам парада. Така се вживявам в отредената ми роля. А вие от време на време се стараете да ме принизите, да ме поставите на предишното ми място.
— Това е слабостта на начинанието, което започнахме с Редуей. — Но и силата… И тъй, господин Къриган, с какво разполагаме дотук?
— Имаме една дамичка, която се държи за доста богатия си съпруг, обаче това не й пречи да кръшка — отговори той. — И на ваше място, господин Косецки, щях да помисля какво може да се извлече от това и щях да докладвам резултатите от размишленията си.
Спрях телевизора и се разходих из стаята.
Имаме една дама… Въпросът е с колко време разполагаме. Лошото е, че сега сме разделени с Грязнов. Няма възможност да си поговорим с него на четири очи. Затова трябва да разчитам на себе си и на Витя. И сами да решаваме задачата. Всеки момент могат да ни разобличат. Витя седи с умна физиономия на разни конференции и приеми, кима, нещо си записва в бележника, в който после не поглежда. А всички зяпат към него с нетърпение…