Ние така и не разбрахме кой и как е отвлякъл президентския син. Макар да знаем кой се канеше да го отвлече за втори път. Алекпер е застанал на пътя на всички, като се почне от Мансуров и се свърши с нашите господа, които спят и сънуват как каспийският нефт потича транзит през Русия, включително и през метежната Чечня. Хем едва ли мечтите им ще се сбъднат.
Мансуров — ето кой може да е заинтересуван от отвличането на Алекпер! За да окаже натиск върху баща му…
Но от друга страна, когато е извършено нападението над посолството в Техеран, Мансуров е бил в Москва… И какво от това? Може да е къде ли не, ако нападението е било предварително организирано.
Солонин два пъти се сблъсква с чеченците и двата пъти в Техеран. При това втория път — когато по принцип би трябвало вече да си излежават присъдите. От друга страна, ако Алекпер не беше за прекарването на нефта през Русия, тогава защо му е на Мансуров да го отвлича? Те са били почти съюзници. И после какво е това чудо с ходенето в Акапулко? Нима Мансуров не е могъл да скрие Алекпер някъде по-наблизо? Пак в Иран, където неговите братя чеченци се ползват с почти дипломатическа неприкосновеност? Дори нещо повече. Сбъркалите дипломати ги отзовават от страната, в която пребивават, а тези бандити просто са били пуснати…
В историята с Акапулко личи размах, бизнес от голям мащаб. Ако се съди по това, което разказва за него Слава, Мансуров е скъперник. И като си спомним, че наши момчета са пазили там Алекпер и са му опявали за изгодата маршрутът на нефтените потоци да минава през Русия, може да се каже с известна увереност: Алекпер е бил отвлечен от наши, от руснаци.
И сигурно са го уговаряли от патриотични подбуди, а не само от користни.
Затова може да се каже със сигурност, че между руските мафиоти и Мансуров няма общи интереси. Нашата мафия е искала да затвори устата на Алекпер с помощта на чеченците. И едва ли ще се откаже от опитите си…
Ето как се преплете всичко.
Значи нашата мафия доста добре се разбира с чеченските бандити? Нищо чудно, ако си спомним каква тлъста плячка предстои да се дели.
Сега синът на президента е недосегаем за тях. Но това не означава, че ще се откажат от опитите си да му повлияят по някакъв начин.
Как? Това е друг въпрос… Ще търсят слабото място на Алекпер. Семейството? Децата? Делара?
Погледнах към Витя. Той спокойно срещна погледа ми, но за всеки случай свъси вежди. Сиреч — не забравяй, че аз съм ти шефът.
— Няма да оставят на мира Алекпер — казах му. — Те убиха Новруз, неговия човек.
— Грешиш нещо — прекъсна ме Витя. — Новруз е човек на Самед.
— Така да е… Но нали Самед е разговарял с Алекпер. И след разговора са ликвидирали Новруз.
— Пак грешиш — поклати глава Витя. — Новруз е заклан след разговора му със Самед. Макар че преди това е говорил и с Алекпер.
— Алекпер на кого е разказвал за мечтата си да отиде в Акапулко? Кой би могъл да научи?
— Казва, че никой не може да знае, освен Делара — отвърна той.
— Получава се интересно нещо. Някой е знаел кога и къде ще е следващата им среща, а също така е знаел за съкровената мечта.
— Цяло Баку е знаело, че се срещат. А виж, малцина са знаели къде. Всеки път, преди да се разделят, са се уговаряли за бъдещата си среща, без да се доверяват на телефоните.
— И ако изключим предателство от страна на Делара като правдива и независима жена…
— Тогава там, където са били, е имало подслушвателно устройство — завърши Солонин. — И онези, които са го използвали, са изпратили нашия Алекпер да се пече в Акапулко…
— Сега някои неща си идват на мястото — съгласих се аз. — От теб щеше да стане нелош аналитик… И все пак тук има много неясноти. Например убийството на Новруз. Защо онзи, който го е направил, е трябвало да разкрива, че записват разговорите на Самед?
— И самото убийство — допълни Солонин. — Демонстративно и предизвикателно. Вижте значи какво очаква някои хора. Дали не се отнася за нас двамата, господин Косецки?
— Плашите ме, шефе — казах само. — Бездруго свят ми се вие. Сега да беше тук мъдрата глава на Слава Грязнов, когато си е пийнал хубаво… А защо да не му звъннем?