— Обади се — „разреши“ Солонин. — А аз бих се заел с нещо друго… Не ти ли се струва, че би трябвало да поговорим с госпожа Амирова? Да ни покаже тяхното гнезденце, колкото и да е засекретено. Нали някой не го е домързяло да сложи там подслушватели.
Той прекалено се вживя в ролята си, мислех си аз, докато избирах номерата и кодовете, предусещайки, че всеки момент ще чуя скъпоценния глас на стария си приятел.
— Да — обади се дрезгаво Слава. Гласът му се чуваше великолепно, сякаш е застанал някъде до мен.
— Здрасти — поздравих. — Какво ново при теб по нашите общи работи?
— Ами нищо хубаво — отвърна той уморено. — Цепи ми се главата. Бандитите са станали толкова нагли, че не просто убиват клиентите, ами демонстративно им прерязват гърлото. За всяване страх сред човечеството.
— И при вас ли?
— Какво значи това?
— Мисля, че при нас така е прието — казах аз. — По традициите на източните главорези. Така наскоро убиха приятеля на нашия общ познат Самед.
— При нас — двама — въздъхна Слава. — Един тюменски „генерален“ и заместника му. Ивлев — в Тюмен, заместника му Бригаднов — в Москва.
— Обърна ли внимание кой е на тяхното място?
— Трябваше… — започна Грязнов. — Не успявам всичко.
— Не мога да те позная. Трябвало е да започнеш оттам.
— Стареем — каза Слава. — Но знам това-онова… Може би си чувал за Гоша Козлачевски?
— Неведнъж — отговорих. — Той ли е заел мястото на убитите?
— Той се чувства добре и на своето място. А на мястото на убитите е тъкмо негов съучастник, двамата някога са лежали в затвора. И което е характерно, преди този Конопльов не е имал никакво отношение към нефта. И никога не е живял в Сибир.
— Пешка ли е?
— Маша — изсумтя Слава. — Фрязин ми се обади от Тюмен тези дни. — Направил се на глупак и се качил в един самолет с тях за Тюмен. Казва, че Конопльов не е нищо повече от подмазвач, който гледа господаря в очите.
— Обаче виж фирмата — казах аз. — Акционерно дружество. Има събрание на акционерите, току-така не може да мине случаен човек.
— Въпросът е друг: в кого е контролният пакет? Дали не е в този, с когото не са могли да се разберат предишните генерални? Сега всички твои акционери седят и гледат кой ще победи. Разбира се, след събранието ще помърморят, преди да се разотидат… Сега за онзи влак, да се не види макар. Не помня казвах ли ти?
— Припомни ми.
— Пристигнаха цистерни с пясък. И никакви следи. Според товарителниците адресатът май е в Тюмен. Въпросният „Сургутнефтгаз“, където сега е Конопльов… Слушаш ли ме или не?
— Слушам, слушам…
— Разбирам, не ти е интересно — каза Слава. — По-интересно ти е да ловиш международните авантюристи. Но все едно, тези момчета, за които ти разказах, ще стигнат и до Баку, разбираш ли?
— Вече стигнаха.
— Тогава чуй — продължаваше Слава. — На този Конопльов не му пука за нищо. Изчезнал влак с нефтопродукти — да не е виновен той… Изгонил цялото счетоводство, казал, че ще набира свой екип.
— Той ли ти каза?
— Не на мен. На Фрязин. Володя сега не мърда от Тюмен. Обажда се понякога. Това не ти ли напомня нещо?
— Трябва да помисля — казах аз. — Разговорът е сериозен. Във всеки случай не е за по телефона… Мисля си нещо, когато си спомня, ще ти звънна.
И затворих.
— И какво сега? — попита Витя.
— Като в приказка — отвърнах. — Колкото повече навлизаме, толкова по-страшно става. И нищо не виждаш.
— Чапай ще помисли! — промърмори той и започна да си слага амуницията, явно се приготвяше за някъде.
— Къде?
— Вие, не сте ли чули за пресконференцията, която възнамерява да даде нашият общ приятел Алекпер. Той ми изпрати покана. Мисля, че като мой телохранител сте длъжен да ме последвате.
— Имаме ли още време?
— Половин час.
Легнах на дивана и притворих очи. Какво ми дойде наум, когато стана дума за ешелона от пълни с пясък цистерни? Имахме нещо подобно при нас в Главна прокуратура, бившият главен успешно го погреба, преди да отиде да си брои дните в Лефортовския затвор.
И тъй, някъде в Белорусия, или в Мозир, или в Полоцк има някакъв нефтопреработвателен завод… Някой съединил на книга находищата си със завода и го нарекъл концерн, холдинг, картел, не е важно… И според спогодбите на ОНД получил пълно право без мито да пълни цистерните си с нефт в този завод. И тук започва най-интересното… Нефтопродуктите от тази преработка отиват къде ли не, само не при стопанина. Отиват, да речем, в Полша или в Литва, или в Калининград. Възможно е в Калининград през Литва. Значи смятай също без мито.