А пък от Калининград — където ти душа иска. Дори в Германия.
На нашия главен прокурор, по силата на вече изяснените причини, това се стори неинтересно. Е, не са се върнали нефтопродуктите, майната им. Самият собственик не вдига врява, не си скубе косите — вижте, ограбиха ме. Има ли злоупотреба? Няма. С тези въпроси ли трябва да се занимава на съвременния етап оглавяваната от него прокуратура?
Сега да си представим, че там са станали по-предпазливи. И цистерните са започнали да се връщат изпоплескани с нефт. На митницата са си казали: аха, един ешелон замина, един ешелон се върна. Уж трябва да се провери дали има в наличност нефтопродукт, но кой е казал, че сме длъжни да правим това, което трябва? И затова никой не е обърнал внимание на пясъка чак до столицата.
Тогава, спомням си, някой от нашите пресметна: от всеки тон могат да се вземат сто долара. И някой ги е взел.
И ако бившите, сега убити директори примерно са вдигнали шум, значи това се е правело без тяхно знание. Или са ги обидили при деленето, което също не е изключено. А този новият, Конопльов, дължи всичко на господаря. И затова ще бъде сговорчив. Още повече че самият той е нула. И никога няма да възроптае.
Размърдах се неспокойно на дивана, толкова ми се прииска да поема това дело. Сигурно в този луксозен азербайджански хотел, в който така и не дойде топлата вода, у мен се беше събудил „особено важният“ следовател. Прииска ми се да действам, да се занимавам с разследването на сериозни престъпления.
10.
Пристигнахме със Солонин на пресконференцията на Алекпер, но едва не пропуснахме началото й.
В началото имахме малко препятствие. Когато младежите на входа се наканиха да обискират Витя, той просто не им позволи. Наложи се да се намеси лично президентският син, за да се разреши инцидентът без скандал.
Алекпер прегърна Витя като брат и разгорещените младежи, които искаха малко да се пораздвижат, се отдръпнаха неохотно.
Погледнах ги със съжаление. Къде другаде ще получат такъв урок, какъвто можеше да им поднесе Солонин. И аз щях да гледам с удоволствие схватката, ако не бяха чуждестранните кореспонденти, наострили уши и камери в предчувствие на скандал.
Самият аз, като телохранител на толкова важна персона, щях да стоя малко настрана, за да не се пречкам в краката на Витя.
Но всичко се размина.
Синът на президента седеше на масата, на която имаше множество микрофони, и спокойно гледаше в залата.
Пресконференцията бе открита от господин Амиров. Точно той даде думата на Алекпер.
Алекпер беше отчужден и замислен, сякаш мислите му витаеха сега някъде далеч. Спомних си, че пушел хашиш. Витя лично е видял, а той няма да седне да ме лъже.
И въпреки това Алекпер говореше уверено и смислено.
Да, той няма нищо против Русия дори след случилото се с него. Бандитите, които го отвлякоха, представляват само себе си, а не страната, в която са се родили. Той само за пореден път се е уверил, че азербайджанският нефт трябва да се транспортира през Иран или Турция. През Русия е много скъпо и при това опасно… Да, войната в Чечня завърши, но някак набързо, понеже и двете страни имат интерес въпросът да бъде разрешен в обща полза — на Чечня и Русия. Но после всичко може да започне отначало.
Да, той знае, че американците са против иранския вариант. През Грузия и по-нататък Турция — как да е. Но там трябва много да се строи… И нефтения терминал в Поти или Сухуми, и самия тръбопровод през планините и проходите, което може да бъде още по-опасно, отколкото през Чечня. Да, той знае, че баща му се съгласява на руско-чеченския вариант… Но той ще се опита да го разубеди.
В този момент му предадоха бележка и в това нямаше нищо необикновено, ако не се смята, че подалият листчето чернобрад младеж бързо излезе, почти избяга от залата.
Алекпер я прочете, скочи, погледна объркано присъстващите.
— Кой предаде това? — попита той.
Солонин, който дремеше до мен, защото горе-долу знаеше какво ще каже Алекпер, отвори очи и се надигна.
— Тук е написано, че току-що е отвлечена госпожа Делара Амирова — рече с треперещ глас Алекпер. — И ако аз не променя позицията си…