— Как така? — попита Володя. — Нещо не мога да схвана… Нали казвахте, че не бил способен да ви предаде. Току-що го казахте. И лично сте готов да го предадете?
— Не се отказвам от думите си. Той няма да ме предаде. За мен е готов да убие… Дори няма нужда да го моля.
Володя свъси чело, като се стараеше да проумее Гоша.
— Нали разговорът ни е без протокол и не се записва на магнетофон? — попита Гоша. — Ето че ти казах съвсем откровено всичко. Повече нищо няма да измъкнеш от мен. Всяка друга дума е предателство. А аз не искам това.
— Я стига! — Володя махна с ръка. — Вече го предадохте.
— Ни най-малко. Ако не направиш така, както те моля, ще намеря на Тимур всякакви свидетели, ще му осигурят най-желязното алиби… И на куково лято ще докажеш нещо!
Той се надигна от креслото и отиде до Фрязин. После го хвана за ревера и го залепи до стената.
— И няма да излезеш жив оттука, ясно ли е? Върху себе си, кучи сине, ще изпиташ това, което са чувствали Ивлев и Бригаднов в последната си минута.
— Махни си лапите! — Володя рязко го удари изотдолу в слабините.
Гоша се сгърчи от болка, после седна на леглото.
— Ще ми смачкаш топките… — простена той. — А може още да ми потрябват…
Постоя така, люлеейки се от болка, после стана.
— Откъде се взе такъв? — попита и погледна Фрязин в очите.
— По-добре да си вървите оттук — посъветва го Володя.
— А мога с един пръст да те… Мога! Но ми трябваш. Засега.
Гоша отиде до прозореца, отвори леко и извика:
— Тимур! Я се качи тук! Триста и седма стая! Искат да те видят. — Отдръпна се от прозореца. — Има четирийсет и шести номер крак — кой знае защо съобщи той на Володя.
Володя го гледаше спокойно.
Гоша извади от джоба на коженото си палто неразпечатана бутилка коняк и седна, приведен на леглото. Попита:
— Ще пиеш ли, или не щеш? — и като отметна глава, изля както обикновено в гърлото си половината бутилка.
На вратата се почука.
— Влез, Тимур, отворено е! — извика Гоша. Той винаги се опиваше веднага, но колкото и да пиеше после, вече не ставаше по-пиян. — Дръж, той не иска, доизпий го! За тяхно здраве.
Тимур изпитателно погледна господаря и премести погледа си на Володя, като се стараеше да разбере защо е извикан. После си наля послушно в чашата, сложена на масата, и я изпи. Избърса устните си с длан и се приготви да слуша.
— Седнете — покани го Володя. Тимур седна и сгъна върху корема си огромните си ръце с жилави, обрасли с черни косми пръсти.
— За какво бяхте в затвора? — попита Фрязин.
Тимур се повъртя на стола, погледна господаря. Гоша мълчаливо гледаше настрани.
— Кога? — попита Тимур.
— Какво кога? — не разбра Володя.
— Трябваше да попиташ по друг начин — усмихна се Гоша, като гледаше телохранителя си. — А какво ти влиза в работата, пикливо ченге?
Володя неволно погледна ръцете на Тимур. Такива като нищо ще извият врата на бик. Нима звярът е застанал срещу ловеца?
Гоша почувства нещо, сякаш улови мисълта на Фрязин.
— Той е лежал няколко пъти — каза Гоша. — Кой път имаш предвид?
— Ти за нещо новичко ли ме подозираш? — попита Тимур.
— Подозирам те — кимна Володя. — За нещо новичко.
— Интересуваш се дали съм убил някого или откраднал нещо, така ли? — Тимур присви очи.
Володя изведнъж усети страх. Тимур го гледаше с насмешливо притворени очи. Не се страхуваше от никого и от нищо. Нито от това ченге, нито от затвора, нито от най-тежката присъда. Отдавна беше решил всичко за себе си. Ще живее, както си живее, и ще прави всичко, което поиска господарят. Той обича господаря. Дори ако трябва да удуши това мършаво ченге, ще го стисне с два пръста като пале.
— Първия път за какво те затвориха? — продължаваше Володя.
Тимур погледна под вежди господаря. Да отговоря ли? Той повдигна рамене.
— Заради комшията — рече Тимур. — Отмъкна нашия овен. Малко го поступах.
Хубава работа — малко, помисли Володя. Той си спомни разкъсаните шийни прешлени на Бригаднов, бивш борец, ако не се лъже… Или Ивлев беше борецът?
— Занимавали ли сте се със спорт? — продължи Володя.
— Какъв спорт? Борбата спорт ли е? — Тимур повдигна рамо. — Играя малко в спортната зала. Правя си кросове.