Неговият отказ направи благоприятно впечатление. Господин. Амиров се усмихна приветливо.
Тръгнахме си без никакво бързане. След около пет минути Витя рязко удари спирачките и се обърна към мен.
— Там в паметта трябва да е останал телефонът на Алекпер — каза той. — По-бързо, натисни повторното избиране… Искам да го попитам същото.
Натиснах копчето за повторно избиране и веднага чух гласа на Алекпер:
— Слушам ви.
— Обажда ви се Косецки, секретарят на известния ви Майкъл Къриган.
— Здравейте — поздрави той. — Слушам ви внимателно и винаги съм на вашите услуги.
— Един момент! — каза Солонин. — Само една минутка…
Той си спомни за двете лади, които ни следваха и сега стояха някъде зад ъгъла.
— Моля да ме извините за паузата — казах на Алекпер. — Може нашият разговор да се подслушва.
— Не е възможно — заяви Алекпер. — Моят код не е известен на никого.
— Да дава Господ — казах аз, следейки Витя.
Той излезе от колата, пътьом настрои някаква приемна апаратура, скрита под маншета на костюма му, и с едра крачка зави зад ъгъла на сградата.
— Какво става при вас? — попита Алекпер.
— Изясняваме — отвърнах. — Потрайте две минутки, ако обичате.
Солонин се върна доста бързо. Имаше недоволен, но решителен вид. В ръцете си носеше нещо като миниатюрен приемник, изскубан от някакво устройство, ако се съди по откъснатите жици.
— Точно така — каза той. — Седяха и записваха. Дори не успях да им кажа, че не е хубаво да се подслушва. Взех им тази играчка, те се обидиха и хукнаха…
— Боя се, че ще се наложи да си смените мобифона — казах на Алекпер.
Той простена:
— Безполезно е. За много пари ще научат и новия ми код. Щом са могли да го направят един път, защо да не могат и втори?
— В краен случай сега имаме на разположение няколко минути — казах аз.
— Говорете. Слушам ви внимателно.
— Разбирам колко е необичайна и нетактична молбата ми, но ни е нужен точният адрес, където сте се срещали с госпожа Амирова, във всеки случай последния път.
— Нали току-що се видяхте с нея — каза Алекпер. — Защо не я попитахте?
— Каза, че е забравила. — Погледнах Солонин. Той ме гледаше напрегнато, като че ли не одобряваше въпросите ми.
— Разбирате ли, че не мога да ви съобщя адреса, без да съм говорил предварително с Делара? — произнесе Алекпер без обичайната дружелюбност.
— Аз също не мога да ви обясня сега всичко — казах, притеснен да не затвори. — Но е много важно. И за вас, и за нея.
Витя протегна към мен ръка, искаше телефона.
— Дайте да опитам аз… Алекпер, приятелю — гласът на Солонин звучеше безгрижно и весело, — бъди мъж в края на краищата! Има неща, които не се обсъждат с любимите жени. И после, нали не възнамерявате отново да се срещате там? Във всеки случай не ви съветвам. Адреса, Алекпер, ако не сте го забравили!
Веселото изражение изчезна от лицето на Солонин, той изслуша сериозно Алекпер и изключи апарата.
— Струва ми се, че имаме предвид едно и също — казах аз.
— Възможно е — съгласи се Солонин. — Те няма да я оставят на мира. Нали видя дома й. Мъжа й. И охраната. Трябва да се предприеме нещо сериозно. И вие ли мислите за същото, Александър Борисович?
— Трябваше ми само адреса — казах аз. — Карай веднага там, докато не са ни изпреварили.
13.
Грязнов крачеше из кабинета и хвърляше око към телефона. Володя все не се обаждаше, а не си струваше да го търси. Нека там, в Тюмен, мислят, че е дребна птица. И поводът за долитането му е съвсем случаен. Служебна командировка, нищо повече.
Дългото позвъняване откъсна Вячеслав Иванович от размишленията.
Той грабна слушалката.
— Ало!
— Аз съм, Вячеслав Иванович… Мансуров ви се обажда. Рахим.
— В Баку ли сте? — Грязнов почувства как кръвта нахлу в главата му.
— Да, в Баку съм — каза Мансуров. — Тръгнах си и не се сбогувах с вас. И брат ми е тук с мен. Предадоха го на нашите правозащитни органи… Помните ли, като ви предупреждавах?
Грязнов слушаше изтръпнал.
— Защо мълчите, Вячеслав Иванович? — поинтересува се Мансуров. — Онемяхте ли? Сигурно имате много въпроси. Ще се постарая да им отговоря. Може би сте чули, че настаних онова момче, Панкратов, в скъпа частна болница, заплатих лечението му. Ще ви дам телефонния номер, по който можете да позвъните на Панкратов направо в стаята. Той ще потвърди всичко пред вас. Животът му е вън от опасност. И едва след това си позволих с чиста съвест да си тръгна, като взех със себе си Рустам. Чувате ли ме, Вячеслав Иванович? Ще си запишете ли телефонния номер?