— Искам да огледам това дело, да го сравня с другите — отговори Володя. — Ако няма нищо общо с това, което разследваме, ще го оставя… Но това вече е друг разговор.
— Точно така — съгласи се Грязнов. — А аз ще прегледам материалите за Козлачевски. Ако не ме лъже паметта, трябва да имаме нещо при нас.
И затвори. После набра номера на Меркулов:
— Костя, каква стана тя? Нали те молих да позадържиш Мансуров…
Меркулов веднага мина в настъпление:
— Молил ме бил! А чувал ли си, че там, в Баку, се намира някой си Александър Борисович Турецки?
— Той е там под друго име — каза Грязнов.
Чуваше се как Меркулов въздъхна тежко.
— Всичко разбрах — каза Грязнов. — Само не въздишай толкова тежко.
— Слава, представа нямаш как се е объркало всичко там… Те там избират с кого да общуват. През чия територия да пуснат нефтопровода.
— Чувах. И четох. Неведнъж. И какво, наистина ли без техния нефт ще се свърши светът? Няма ли къде другаде да спечелим?
— Не е моя и твоя работа — рече Меркулов. — И аз не разбирам всичко. Но се старая да вярвам на тези, които разбират повече от мен. Ти, Слава, си професионалист, значи трябва да уважаваш другите професионалисти в своите области.
— Благодаря ти за признанието. Знаеш ли, че Мансуров току-що ми се обади от Баку?
— На теб? — смая се Меркулов. — И какво ти каза?
— Взел е и брат си…
— Знам. Прокуратурата на Азербайджан се обърна към нас с ходатайство да им предадем делото до завършване на разследването.
— Точно така. Настанил е освободения от ареста Панкратов в частна болница, заплатил за лечението му, привлякъл големи специалисти. И ми съобщи, че вече е откупил петима наши пленници… Разбираш ли? А ако се халосвах с буквата на твоя закон…
— Законът е толкова мой, колкото и твой — прекъсна го Меркулов.
— Ако не бях го заплашил, нямаше да се случи нищо такова! Като нищо щяхте да пуснете братчето му просто така по силата на политическата целесъобразност.
— Да не си пил, ей? — попита Меркулов.
— Нито грам — отвърна Грязнов. — Понеже няма с кого. Саша е далеч, а ти пазиш себе си и законите си…
— Какво искаш от мен? — Меркулов вече губеше търпение.
— Нищо! Исках да си облекча душата! — каза Грязнов и затвори.
14.
Намерихме адреса, който Алекпер ни даде — неголяма къща, грижливо поддържана, сред голяма градина — уютно гнезденце за богати любовници.
— Спри тук — казах аз. — Не, по-добре да се изтеглим малко по-назад…
Съседните къщи, също такива подредени и солидни, се осветяваха от меката жълта светлина на уличните лампи. Изглежда, това бе престижен квартал, където се заселват богатите граждани. Нещо като къщи от американски тип с ливадите му и всякакви такива глезотии…
Солонин ме погледна въпросително.
— Александър Борисович, време е вече да ми обясниш какво става.
— Непременно — отговорих. — Изглежда, засега не са ни изпреварили… Искам да се убедя, че прекрасната госпожа Амирова не ни разиграва като маймуни. Направихме напълно разумно предположение, че може някой да е подслушал чуруликането на тази двойка и затова да са заловили Алекпер, когато е отивал на поредната среща. Така ли е?
— И все пак защо трябва да сме сигурни? — навъси се Витя.
— Защото си рицар, но аз съм следовател! Трябва да видим дали там няма „бръмбарчета“ за подслушване — поясних аз.
— Продължавай и занапред да ме смяташ за идиот.
— Ни най-малко! — сложих ръката си на рамото му. — Разбирам, очаровала те е, както и мен, но ти си нейният спасител, признателна ти е…
— Ясно — прекъсна ме Солонин. — И какво съм пропуснал?
— Тя не поиска да направим проверката — казах аз. — Което поражда въпроса: защо?
Солонин ме гледаше тревожно.
Трябва да изясним дали някой не възнамерява още сега да натъпче там „бръмбари“, за да потвърди предположенията ни, и по този начин госпожа Амирова да остане настрана.
Солонин тръсна глава, веднага излезе от колата и изчезна в тъмнината. Бях почти уверен, че предположенията ми са верни. Дори си погледнах часовника. Госпожа Амирова и нейните покровители имат на разположение още тридесетина минути. Докато е телефонирала на когото трябва, докато там са се приготвяли и комплектували необходимата апаратура… Плюс времето за идването дотук… Много се надявах, че Солонин ще успее да огледа къщата, преди те да са дошли.