— Какво ме гледате така? — попита тя и вдигна вежди. — Гледайте де, търсете това, което искахте… Не си представям какво може да има тук, освен скъпи за мен предмети…
И изпрати нежен поглед на Алекпер. Той гледаше настрани, скръстил ръце на гърдите си. Това, че тя ни говори на руски, никак не го трогваше.
— Вашата майка е рускиня, нали? — попитах я, когато мълчанието се проточи.
— Един от дядовците ми е руснак, а мама е украинка… Но не е ли все едно! Понякога тъгувам за селото, където ходех като дете! Толкова години са минали, не можете да си представите… И изобщо се радвам на всичко, свързано с Русия. И затова толкова се зарадвах, когато разбрах, че сте руснаци.
— Кой друг се зарадва на това?
Тя отвори леко уста и смутено ме погледна.
— На какво да се зарадва? — не разбра думите ми. — Че сте руснаци ли?
— Да — казах. — Кой друг го научи благодарение на вас?
— Никой — тя сви рамене, — кълна ви се… Алекпер, скъпи, какво става тук?
— Бих искал да науча това от тебе, скъпа — обади се той, като погледна мрачно към нея.
— Подозирате ли ме в нещо? — попита тя. — Нали сами казвахте, че нашите разговори се подслушват. И по този начин са разбрали кога и къде ще се срещнем с Алекпер… Нищо не разбирам. Нали искахте да ги намерите, тези устройства…
Очите й се напълниха със сълзи. Гласът й трепереше. И колкото по-правдоподобно изглеждаше, толкова по-отвратително се чувствах.
— Ами търсете, търсете! Защо ме гледате така? — Тя стана и засвятка с очи. — Или ме откарайте обратно!
— А защо не потърсите сама устройствата, госпожо Делара? — попита Солонин.
— Аз? — Тя притисна ръцете си до гърдите. — Аз ли трябва да ги търся?
— Ще ви помогна — кимна Солонин. — Едното ще намерите в онази ваза за цветя… погледнете, не се притеснявайте. Само си протегнете ръката.
Тя боязливо бръкна във вазата, лицето й трепна, когато извади „бръмбара“…
— Ето, виждате ли? — Тя го сложи на масата.
— Другото устройство ще намерите, ако протегнете ръката си, под абажура — продължаваше Витя. — Не, по-наляво, още по-наляво…
Тя извади оттам също такъв „бръмбар“ и предпазливо го сложи до първия.
— Боже… колко още има? — въздъхна тя. — Сега убедихте ли се?
— Да — казах. — Странното е, че не питате откъде му е известно на мистър Къриган къде се намират?
— Наистина — прошепна тя. — Нищо не разбирам… Вие ли ги сложихте там?
— Ние имаме алиби, Делара — каза Витя. — Когато са отвличали Алекпер, аз бях в Германия. Косецки в Москва. А вие сте били тук.
— Искате да кажете, че аз съм ги поставила? — Тя играеше ролята си докрай. И трябва да признаем, че го правеше майсторски.
— Защо? — казах. — Тези устройства бяха поставени тази нощ, за да докажат вашата невинност.
— Не разбирам какво искате от мен? — простена тя и падна в креслото. Лицето й стана на петна.
— Мога да подскажа къде ще намерите още — каза Салонин. — Между другото, не работят. Те, както току-що каза моят приятел, имат друго предназначение. Да ви подскажа ли къде са останалите? В банята — под ключа, в спалнята — под настолната лампа… Ще гледате ли?
Тя поклати глава. Устните й трепереха силно. Зарида и закри лицето си с ръце.
— Те ме заплашиха… Изобщо не мислех, че ще се решат на това. Умолявах ги да не закачат Алекпер. Но вече не можех… разбирате ли, не можех… Заплашиха ме, че ще отвлекат дъщеря ми… Алекпер я познава. Просто се обърках от всичко това!
Алекпер продължаваше все така да мълчи и никого не гледаше.
— И тъй, Делара, кой още научи с ваша помощ за нас? — попитах.
— Сигурно съм последната глупачка… Но се кълна, никой не ме е питал за вас. И аз нищо не съм разказвала. Питаха само за Алекпер. Дори не предполагах, че някой ще се възползва от това. Помолиха ме да науча някои неща от него… Казваха, че уж това е от полза за нашата република. Аз отговорих, че ще видя Алекпер утре и ще го попитам за всичко. Молеха ме да кажа кога точно ще бъде срещата, понеже информацията била необходима веднага. И аз казах: както винаги. Ще се срещнем там, където винаги. Кълна се в дъщеря си, не съм предполагала, че ще го отвлекат! И когато това се случи, ги попитах… Те само повдигнаха рамене. Говореха за чеченци, за някаква трета сила. И аз повярвах, че е така.