Тя погледна умоляващо Алекпер.
— Кои са те — попита той на руски, — и какво искаха да чуят от теб? Нали почти нищо не съм ти казвал. Бяхме се разбрали веднъж завинаги: за работата — нито дума. Помниш ли?
— Да, скъпи, но ти все пак разказваше това-онова. За деленето на добива или на продукцията, вече не помня… — Тя наведе глава и произнесе много тихо: — Това е всичко, което мога да ви кажа.
15.
Володя вървеше в общата траурна процесия, като се стараеше да разгледа незабелязано присъстващите. Имаше много хора. Голямо количество цветя и венци. В това време на същото гробище — недалеч — погребваха Анатолий Чердинцев. Там имаше малко изпращачи, всички, които вървяха след ковчега му, поглеждаха към пищното погребение на жената, в чиито обятия е бил застрелян.
Още от сутринта валеше сняг. От входа на гробището до изкопания гроб беше доста далеч. Ковчега на Елена Томилина носеха мъжът й и Гоша Козлачевски. Двамата вървяха отпред. Отзад държаха телохранителите — Аркадий и Тимур. Те бяха най-надеждните и силните, всички останали, които се хващаха отстрани, се стараеха повече да се покажат пред очите на бъдещия губернатор, подхлъзваха се, почти падаха и бързо се сменяха.
Гоша беше недоволен. Вървеше с едри крачки, налагаше темпото, та хората едва успяваха да го следват, и се караше нещо недоволно на директора, който крачеше до него.
— Не се ли намери по-близо място? Помолих те като човек…
— Нищо не можех да направя — оправдаваше се директорът. — Роднините възразяваха. Там била погребана баба й. Е, какво можех аз?
— Трябваше да се обърнеш към мен — говореше сърдито Гоша. — Кой знае каква яма е, пълна с вода до коляното… Ами къде е Чердинцев? Защо вървят след нас? Нали предупреждавах да е по различно време.
— Стига вече — намеси се Томилин. — Не е време за това.
— Виж го ти, убит от мъка — произнесе насмешливо Гоша.
Оказа се, че гробът е изкопан в низината. И както предполагаше Гоша, беше пълен с вода, покрита с тъничък лед.
— Не, няма да стане така — избухна Гоша. — А на Чердинцев къде е? На върха ли?
— Престани! — рече Томилин. — Няма нужда да правиш скандал в такава минута.
— Какво й е на минутата? — Гоша се ококори насреща му. — Ти какво, драги, искаш да я сложиш в тази локва ли? Чердинцев да сложат тук!
Свещеникът с кръста, готов да произнесе напътствието си, поклати глава.
— Не е редно да се разменят гробовете, Георгий Семьонович — рече той.
— Сам зная кое е редно и кое не… Подръж! — Той отстъпи своя край от ковчега на Конопльов.
И като разблъскваше хората, идещи срещу него, закрачи натам, накъдето се насочи траурната процесия на Чердинцев.
Фрязин обърна внимание на реакцията на околните. В общи линии всички чакаха безропотно. Майката на загиналата хлипаше, подкрепяха я сестрите на Елена с черни забрадки. Всички стояха мълчаливо и чаках нещо.
Гоша се изкачи на върха. Там още продължаваха да копаят, от ямата изскачаха буци пръст.
— Хайде, стига, стига… — Гоша пъхаше пари в ръцете на майката на покойника. — Каквото било, било… И не забравяйте, че заради вашия син я убиха. Но да забравим, да забравим… Нямате ли свещеник? Нашият ще го опее. Аз лично ще му платя. А вие…
— Той клекна пред гроба, като гледаше копачите долу. — За какво мислите там долу? Искате да одерете убитата от мъка майка ли?
Те отговориха нещо, но Володя не различи думите. Само буците пръст полетяха по-бързо.
— Давам ви пет минути — каза полугласно Гоша, като се изправи. — Или ще изкопаете собствения си гроб. Познавате ме…
Понесоха ковчега с тялото на Чердинцев към гроба, предназначен за Елена. И ковчезите с телата на любовниците се срещнаха, почти се сблъскаха в теснотията на гробището, люшнаха се в ръцете на тези, които едва ги удържаха.
— Господи… какво прави той! — простена едва чуто Томилин.
Най-после ковчезите се разминаха. Понесоха Елена нагоре, Чердинцев спуснаха до бившия й гроб.
Всички се споглеждаха, шепнеха си, като поглеждаха неодобрително към Гоша.
А майката на Чердинцев заплака горчиво, на висок глас и свещеникът, който възнамеряваше да започне службата, бе принуден да замълчи.
— Ти не ни оставяш на мира и след смъртта — каза Томилин.