— И трябва да призная, не безуспешни — отговори Мансуров.
— Затова се намирам сега тук, а моят брат е у дома.
— Да оставим язвителността, Рахим — каза Алекпер. — Реших да възобновя контактите си с вас веднага щом се убедих, че не сте били причината за моето пленяване.
— А кой? — попита предпазливо Мансуров. — Мога ли да попитам за това?
— Всяко нещо с времето си, Рухола-оглу — отвърна Алекпер.
— След Москва сте заприличали на разумен човек.
— Много ме ласкаете. — Мансуров наклони главата си, като поглеждаше към Самед, изглежда, очакваше да чуе какво ще каже той. — Та за какво бихте искали да поговорите с мен?
— По повод последните събития… — Алекпер сключи вежди.
— Извинете, не можете ли да ми обясните защо взривовете в нашето метро се редуват с взривове в московските тролейбуси?
— Предполагам, че знаете — каза Мансуров. — В Москва метрото е по-добре охранявано.
Алекпер и Самед се спогледаха. Броеницата в ръцете на Самед замря.
— А вие, драги, смятате, че е по-добре да се взривява в Московското метро? — попита Самед.
— За бомбаджиите е много по-трудно да попаднат там — отвърна Мансуров, като се усмихваше напрегнато. — Както е известно, там обискират лицата от кавказка националност. А лицата от славянска, като украинци примерно, засега не се решават.
— Да не искате да кажете, че вие организирате и финансирате тези атентати? — попита Самед.
— Не, но така попитахте — вече съвсем искрено се усмихна Мансуров, — сякаш аз се занимавам с това. Знам, че вие, Самед Асланович, от дете обичате да се возите из Московското метро, да оглеждате хубавите жени. И метрото е най-хубавото, и момичетата там са най-хубавите. Но нашето метро си е нашето метро, не е ли така? И нашите хора са ни по-скъпи, понеже са си наши. И все още не е забранено за лица от славянска националност да влизат в подземните ни дворци…
— Как смятате, ще има ли някакъв ответен взрив в Москва? — попита Самед.
— Бих ви посъветвал по-малко да се возите в обществения транспорт, уважаеми Самед Асланович — рече Мансуров, като склони главата си на рамото. — Това е съветът ми към вас. Но въпреки вашето мнение за мен, това не е предупреждение. Аз не се занимавам с взривове, както и с отвличане на хора, сам казахте, че сте се убедили наскоро в това…
Той внимателно местеше погледа си от Самед на Алекпер, които по нещо си приличаха, макар роднинската им връзка да беше доста далечна.
— Става дума за следното — каза Алекпер. — За вашите тесни връзки с чеченците…
— За осъдителни ли ги смятате? — учуди се Мансуров. — Откъде-накъде тесните връзки с братя по вяра са по-лоши от също такива връзки с друговерци?
Нито Алекпер, нито Самед успяха да отговорят. Вратата се отвори безшумно и в стаята влезе усмихната девойка със сребърен поднос, на който се издигаше сервиз за кафе.
Мансуров видимо се оживи, докато я оглеждаше. Постара се дори да надзърне в очите й, когато му подаваше божественото питие.
— А вие, уважаеми Самед Асланович, за дълго ли сте при нас? — попита той, гледайки със съжаление вратата, зад която се скри красавицата.
— Толкова, колкото вие останахте в Москва — отвърна Самед, като бавно отместваше зърната на броеницата.
— С ваша помощ… — Мансуров пак склони глава към рамото си. — Но все пак не ми отговорихте на въпроса.
— Знаете ли… — Броеницата в ръцете на Самед замря, което свидетелстваше за вътрешното му напрежение. — Знаете ли, драги Рахим, постоянно забравяме един от най-важните аспекти на проблема. Да, чеченците са наши едноверци, руснаците проляха много чеченска кръв, всичко това е вярно, но ние не можем да способстваме за създаване прецедент на територията на бившата империя. Съществува Карабах, провъзгласил независимостта си, както и Чечня. Който живее в стъклен дом, не трябва да хвърля камъни по съседите, казват англичаните.
— Мъдра мисъл — съгласи се Мансуров. — И аз щях да се съглася с нея, ако не съществуваха други възможности за връщането на Карабах.
— За какви възможности говорите, уважаеми? — попита Алекпер.
— Просто ще го купим от арменците — отвърна Мансуров. — Когато забогатеем достатъчно от нефта. Колкото повече забогатяваме, толкова по-бедни ще стават арменците, които Аллах е лишил от всичко на този свят. Но те не чуха предупреждението му дори тогава, когато им стовари земетресението.