— Как решихте, уважаеми, че Карабах може да се купи? — Самед вдигна глава от чашата си. — Там са най-богатите и плодородни земи. Те могат да хранят цяла Армения. Разбирате ли това?
— В Армения остават все по-малко и по-малко гърла — усмихна се Мансуров. — Те бягат, господа. И колкото по-богати ставаме ние, толкова по-лошо се чувстват те. И Карабах сам ще падне в краката ни, като презряла круша.
— Или напротив, от ожесточение ще ни нападне — промърмори Алекпер, като гледаше неприязнено госта.
— Нека ни нападне! — Гостът дигна нагоре ръце. — И точно тогава ще ни помогнат нашите братя чеченците.
— Вие сте авантюрист — въздъхна Самед. — Заслепени сте от собственото си богатство, което прекалено лесно придобихте. За сметка на домовете, които по-рано принадлежаха на въпросните арменци.
— Във всичко е волята на Аллаха! — отговори Мансуров. — Аллах е дал на правоверните нефт, нека правоверните се ползват от божествения дар. И затова, драги Алекпер, аз предполагам, че в едно отношение сме съюзници: нашият нефт трябва да мине от мюсюлманска земя през мюсюлманска земя.
— Така е, но не съвсем. — Алекпер поклати глава. — Смятам, че държавата трябва да вземе в свои ръце целия нефтодобив и транспортирането…
— Тоест да отиде в ръцете на президентския клан! — прекъсна го Мансуров.
— А смятате ли, уважаеми Рахим, че трябва да го даде в частни ръце, тоест във вашите? — намеси се Самед. — С една дума, тук виждам двете страни на въпроса: къде и как ще потече нашият нефт и кой ще контролира това. Кой от тези проблеми смятате за първостепенен за себе си, господин Мансуров?
— Вторият, разбира се — отговори Мансуров. — Щом нефтът има истински стопанин, той сам ще реши къде и как да го транспортира.
— Между другото, имате двойник в Русия — отбеляза Алекпер. — Той също защитава гледната точка, че нефтът трябва да мине през Русия, но би искал да вземе това в свои ръце.
— Между другото, не организира ли той вашето доста абсурдно отвличане в Латинска Америка? — попита Мансуров с присвити очи. — Щом сте свалили обвинението от мен, мога ли да предположа това? Още повече че доколкото ми е известно, там са ви пазили руски бандити.
— Да се върнем на нашия въпрос — намръщи се Самед. — И тъй, представете си проблема по-широко, отколкото го правехте досега: Чечня се стреми към пълен суверенитет, за което съдействате с всички сили. Наред е пълното признаване суверенитета на Карабах, не ви ли се струва?
— Изпуснахме Карабах още по-рано, отколкото Русия изпусна Чечня. Време е най-сетне да си признаем! — избухна Мансуров. — И за да си го върнем, ще са нужни години. Ако искате, те сами трябва да ни помолят да ги приемем обратно, когато Армения напълно остане без население, защото се е разпиляло къде ли не. Разсъждавате с категории от съветския период.
— Всички сме от това време, господин Мансуров — отговори меланхолично Самед, като тракаше спокойно зърната на броеницата си. — И разликата между нас не е голяма: едните гледат като в шаха — през три хода напред, другите — с четири. Хода или години — разликата не е голяма, както виждате.
— А вие, уважаеми, гледате с пет напред, естествено? — усмихна се Мансуров.
— Може и десет да са — рече Самед. — Във всеки случай се старая. И разбирам, че тогава ще си имаме работа с процъфтяваща и могъща Русия, в която уморената сама от себе си Чечня ще пожелае да се върне… И същата тая Русия вече няма да ни позволи да притискаме славянските народи в Кавказ — преди всичко Грузия и Армения. Чеченците, на които толкова много се уповавате, могат да воюват само у дома си. Зад гърба на мирните жители. В Карабах ги чака друго нещо… Те показаха вече всичко, на което са способни. Това е таванът им. В това време Русия започва да сменя посоката… Впрочем, доколкото знам, вие се стараете да се презастраховате и за всеки случай имате предвид варианта, за който говоря.
Мансуров премести погледа си към Алекпер. Изглежда, на президентския син също беше интересно какво има предвид Самед. Сега ще го научи. И маската на верен слуга на Аллаха, която носи досега той, Мансуров, ще бъде свалена.
— Ако имам предвид бъдещето, то е само от човеколюбивост — въздъхна Мансуров. — Не го крия. Откупувам руски пленници. Презастраховам се, както вярно отбеляза уважаемият Самед Асланович. По същия начин се презастрахова нашият домакин Алекпер, като прави реверанси към Иран… Какво да се прави, господа! Ние сме малък народ, притежаващ огромни съкровищници. Трябва да се отнасяме умно със съседите си, които си точат зъбите за това, с което ни е надарил Аллах…