— Прави ви чест. — Самед склони към него главата си с грижливо направения път. — Да си призная, не очаквах.
— Нали, Самед Асланович, ме тикнаха зад решетките не без помощта на такива като вас — обади се Мансуров. — Там ми се наложи да преосмисля много неща от живота.
— Започвам да мисля, че нашият гост не е свързан с твоето отвличане и отвличането на прекрасната Делара. — Самед се обърна към братовчед си. — Макар и в двата случая да фигурираха все тия чеченци.
— Те могат да си имат свои работи — каза Мансуров. — И свои интереси, преплитащи се с интересите на някои други руснаци. Не е ли така?
— Имате предвид Козлачевски? — Самед го погледна изпитателно в очите. — Той обича да дърпа конците иззад завесата.
— Достоен противник — съгласи се Мансуров. — Предполагам, че той е организирал всички тези акции, включително взривовете в метрото, и се е опитвал да стовари върху мен всичките ужаси.
— Със същото ли му отговаряте? — попита Алекпер.
— Сега се чувствам така, сякаш отново съм попаднал в МУР на разпит — отвърна Мансуров. — И това наричате делови разговор?
Алекпер и Самед замълчаха.
— Допълнително кафе? — Алекпер се обърна към госта и му показа кафеника.
— Позволете — кимна той. — Кафеникът е чудесен. Такива са правили само едно време. Моята Фирюза събира антиквариат, при това главно европейски. Но аз предпочитам персийския или арменския. Кой накара тия арменци да приемат християнството! Такива умове, такива таланти…
Той поклати осъдително глава и се зае с кафето си.
— Смятате ли, че щяха да избегнат земетресението и взривовете по газопровода, ако бяха приели мюсюлманската вяра? — попита Алекпер не без ирония.
— Може ли да ви попитам нещо? — Мансуров отмести чашата си. — Можете ли да ми предявите пълномощията, които ви е дал президентът? Уверен ли сте, че той изцяло би одобрил вашата позиция на тези, както вие ги наричате, преговори? Ако съдя по последните му изявления — това е съмнително.
— Политиката на малката страна, притежаваща огромни запаси от нефт, както правилно отбелязахте одеве, рядко може да бъде еднозначна — произнесе предпазливо Самед. — Но тук, у дома, ние с Алекпер можем да наричаме нещата със собствените им имена. Затова смятайте, че имаме такива пълномощия…
Част трета
Хепи енд — това е нашата професия
1.
— Виж какво забелязах — казах на Солонин. — Може да се каже, че открих закономерност…
Разгърнах пред него изрезките от вестниците.
— Ето, в Грузия е пристигнал представител на Франция, подписали са безобиден протокол за намерения и веднага следва взрив на газопровода, захранващ Грузия през Дагестан. По-нататък. Съглашение за военнотехническо сътрудничество между Армения и Русия. В отговор също такава акция на отсечката от газопровода, която захранва Армения…
— Излиза, че по този начин някой коригира политиката на тези републики? — попита Солонин. — Но къде да търсим този някой? Тук, в Азербайджан ли?
— В Азербайджан взривяват метрото — казах аз.
— В Москва взривяват тролейбусите — добави Солонин.
— Значи още някой? — попитах. — Прословутата трета сила?
— На която е изгодно да се стоварва всичко — усмихна се Витя, като преметна по навик дългите си крака върху облегалката на креслото. — Както по-рано всичко са стоварвали на Господа Бога.
— Просто има две противостоящи сили, които си нанасят взаимни удари, а обществеността охка, ахка, без да знае какво да мисли. И стоварва вината, правилно отбеляза, на някаква трета сила — казах аз. — Ето виж… Преговорите на Азербайджан и Англия за по-нататъшното разширяване на проучвателните работи под дъното на Каспийско море. Сега обърни внимание, че тукашните вестници пишат за това с нескрито злорадство — Русия е отстранена.
— От коя дата е вестникът? — подскочи Солонин.
— Вчерашен е…
— Значи, ако се съди по твоите пресмятания, всеки момент трябва да се очаква взрив в метрото. — Солонин пак се свлече на дивана и преметна краката си върху облегалката на креслото.