— Поставих в джеба ви едно пликче и един самолетен билет — промърморвам. — Пликчето препратете веднага, а самолетния ми билет заверете за утре следобед и го оставете в гишето на информацията. Нямам друго за вас.
— Аз също — отвръща оня, като продължава да шари безсмислено с пръст по плана ми.
И ние се разделяме.
Един час по-късно дружелюбно се ръкувам с Уйлям и сядам до масата, която той е заел пред кафенето на Градския площад.
— Вие сте се сдобили с кола, а се движите пеш — забелязва Сеймур, като ми подава цигара.
— Оставих я на стотина метра оттук — обяснявам и запалвам.
Сетне добавям:
— Вашите хора са твърде бързи в докладите си.
— Да, не мога да се оплача.
И понеже келнерът вече е щръкнал над нас, американецът запитва:
— Какво ще пиете?
— Едно банално уиски.
— Защо „банално“? Донесете ни две „Джон Крейби“ от осемгодишното — обръща се Уйлям към сервитьора.
— Осемгодишното ще бъде от същата бутилка, както и другото — забелязвам, когато келнерът се отдалечава. — Само цената, която ще платим, ще бъде различна.
— И самочувствието ни! — добавя Сеймур.
— Моето наистина се нуждае от известно повишаване. Особено подир изтезанията на вашите преследвачи.
— Обичайна рутина — свива рамене Уйлям. — Не допусках, че подобни неща могат да ви впечатляват.
— По принцип не ме впечатляват. Но когато идват лично от вас… от един човек, който ме уверява в пълното си доверие…
— Доверието в нашия занаят, както знаете, се движи в известни граници — напомня събеседникът ми.
И понеже аз не отговарям, продължава:
— Впрочем аз съм ви благодарен, че повдигате този въпрос, защото това ми дава повод да ви уверя, че наблюдението над вас е вече прекратено. Още одеве, когато получих последния „доклад“, както сам се изразявате, аз разформировах групата.
— Възстановяване на доверието?
— Не. Установяване на фактите.
— Установяване на фактите ли?
— Именно. Целта на проследяването беше да се провери дали няма да направите опит да се изтръгнете за малко от наблюдението. Вие направихте такъв опит. И лично за мене това е съвсем достатъчно като факт. И дори нямам нужда от добавъчни подробности относно начина, по който сте използували времето си през последните часове. Ясно, нали?
Кимам утвърдително и машинално поемам чашата, която появилият се в тоя миг келнер поставя пред мене. Сеймур съвсем определено намеква върху обстоятелството, че аз съм изчезнал, за да получа от някого някакви инструкции. Прочее не е моя работа да го убеждавам, че съм изчезнал не за да получа нещо, а за да предам нещо.
„Джон Крейби“ — от осемгодишното. Може и наистина да е осемгодишно, какво от това? Едва ли ще докарам противника си до фалит с пиене на уиски, та дори и то да е стогодишно. По-важното за момента е, че блокадата е вдигната, ако наистина е вдигната.
— Как ви се нрави? — пита любезно американецът, като оставя чашата и отново забучва цигарата в ъгъла на устните си.
— Прилича ми на моето пребиваване в тоя град. На пръв поглед — нищо особено, а всъщност пълно с коварни последици.
— Вие почвате да ме изпреварвате в песимизма — усмихва се Уйлям. — Нещата съвсем не са тъй мрачни, както ви изглеждат. Дори напротив.
И решил ненадейно да промени разговора, запитва:
— Вие сте си наели и нова квартира?
— Да.
— И доколкото разбрах, още онзи ден сте я показали на Грейс?
— Да. Надявам се, че това не ви дразни.
— Не, разбира се. Ако става дума за Грейс, тя почва да ме дразни най-вече с външността си.
— Тъй ли? На мен пък ми се струва, че външността на Грейс е сега значително по-привлекателна отпреди…
— Вярно. Но именно това ме дразни — прекъсва ме Сеймур. — В един свят, където външността на повечето жени издава самореклама и самопредлагане, аз решително предпочитам сдържаното облекло пред привлекателното.
— Въпрос на вкус…
— Въпрос на разбиране — поправя ме американецът. — Жената е един толкова долнокачествен продукт, че престане ли да изглежда недостъпна, губи всякаква притегателна сила.
— Струва ли си да обръщате вниманието на такава дреболия, като една модна рокля? — подхвърлям примирително.
— Дреболията престава да бъде дреболия, когато е признак на нещо по-съществено. Важна е не роклята, а това, което се крие зад нея.