П.П. Не мислиш ли, че миниатюрата може да е някъде в кабинета ти? Полъх на вятъра може да я е съборил на пода. Потърси ли навсякъде?“
Тъкмо Уилоуби препрочиташе послеписа и си мислеше, че що се отнася до ощетеност откъм интелект племенникът му Джери имаше много общо с брат му Криспин и на вратата се появи Джейн.
Той я поздрави сърдечно. Беше му станала много симпатична по време на краткото им познанство. По правило избягваше момичета от нейната възрастова група, но имаше нещо у нея, което го привлече още от пръв поглед.
— Влез и се настанявай, пияни моряко — приветства я той. — И ако обръщението ми те озадачава, имах предвид начина, по който харчиш пари откакто удари джакпота.
Обвинението не беше безпочвено. Внезапният достъп до истинско богатство беше замаял главата на момичето, но не толкова, че да не може да мине през всички по-големи магазини като всепоглъщащ пожар. При положение, че разходите й бяха гарантирани от фирмата „Скроуп, Ашби и Пембертън“, тя си беше накупила няколко рокли, няколко шапки, скъпа кола и малко скъпа бижутерия от „Бонд Стрийт“. Сравнението, което Уилоуби направи с нафиркан морски труженик по време на отпуск на сушата беше много точно. Писатели от всички епохи са отбелязвали многократно за пагубното влияние на парите и човек остава с впечатлението, че те са нещо, което заслужава единствено презрение. Е, от време на време всички ние срещаме хора, които си падат по тях и един от тях бе Джейн. За нея парите явно бяха нещо като запълване на дългогодишна липса.
— Предполагам, че си дошла — каза Уилоуби, — за да ми съобщиш за решението си да купиш имение в провинцията и искаш „Скроуп, Ашби и Пембертън“ да осигурят парите. Ако е така, нека да ти предложа Мелингъм Хол, Мелингъм-в долината. Имение — мечта, от елизабетинската епоха, павирани алеи, собствен водоизточник, просторни паркове и езеро. Вярвам, че брат ми Криспин ще склони да го продаде.
Джейн обеща да го има предвид.
— Но в момента — каза тя — единственото нещо, което искам от „Скроуп, Ашби и Пембертън“ е информация, касаеща Д. Г. Ф. Уест.
— Какво искаш да знаеш за него?
— Къде е? И какво иска да каже с това заминаване, когато утре вечер трябваше да вечеряме заедно? Всичко беше уговорено и изведнъж получавам телеграма от него, в която ми пише, че вечерята се отлага, защото заминавал в провинцията.
— Да, в къщата на брат ми, тази, дето ще я купуваш. Тръгна много внезапно.
— Но защо? След като имаме среща…
— Може пък да е на диета, какво ще кажеш? Бяга от изкушението.
Джейн нададе вик. Някаква лампичка й просветна и тя изгледа косо Уилоуби.
— Казахте ли му за парите?
— Да. Защо не?
— Тогава разбирам какво се е случило. Има скрупули относно женитба с богато момиче и, както казахте, бяга от изкушението.
— Както в разказите в женските списания?
— Точно така. Не мислите ли, че съм права?
— Не бих се учудил. Той е достатъчно глупав да постъпи така.
— Господин Скроуп, говорите за човека, когото обичам — възмутена повиши глас Джейн.
— О, наистина ли го обичате?
— Разбира се. Че кой не би?
— Например аз. Пише на хората писма с идиотски послеписи. Но се радвам да чуя, че го обичаш, защото и той те обича. Каза ми го.
— Разбира се, че ме обича. Виждам го в очите му. Ама и той с тия скрупули.
— Да, каза ми и това.
— Какъв глупак!
— Госпожице Хъникът, говорите за човека, когото обичате.
— И все пак има нещо чудесно и красиво в това, не мислите ли?
— Не.
— Искам да кажа, че не са много мъжете, които ще позволят на скрупулите си да застанат между тях и един милион долара.
— Това е защото повечето мъже имат разум.
— Ама то е достатъчно само да го погледнеш и ще разбереш що за човек е. Не смятате ли, че има прекрасни очи?
— Не.
— Какъв е бил като малко момче?
— Ужасен мърльо.
— Е, остава да се направи само едно нещо. Трябва да отида в това Мелингъм и да се преборя със скрупулите му. Ще ми дадете ли препоръчително писмо до брат си?
— Не е необходимо. Той приема гости срещу заплащане.
— Колко удобно. Значи просто звъня на вратата и влизам?
— Точно така.
— Довиждане тогава, господин Скроуп. Няма да отнемам повече от скъпоценното ви време.
— Винаги ми е приятно да се видим. Позвъни ми, ако решиш да купиш Бъкингамския дворец или каквото и да е друго нещо. „Скроуп, Ашби и Пембертьн“ са винаги на твоите услуги.
Известно време след като Джейн излезе, с нова пура и ново уиски със сода, Уилоуби седеше окъпан в сантиментални видения, които спохождат старите ергени, когато слушат истории за младежка любов, въпреки че самият той никак не одобряваше брака. Уилоуби беше широкоскроена душа и допускаше, че другите хора бяха може би на друго мнение. Затова му беше приятно да си мисли, че племенникът му скоро ще свърже съдбата си с тази на една много богата наследница, защото не се съмняваше, че Джейн Хъникът ще успее да налее акъл в главата на Джери. Познанството му с нея го беше убедило, че тя е момиче, което, както канадската конна полиция, никога не изпуска преследвания човек.