Всичките му скрупули, с които толкова се гордееше, изчезнаха яко дим. Той пристъпи до нея и прошепна страстно името й.
— Джейн, Джейн… ще се…
— Само един момент, старче.
Не беше тя, която изрече тези думи. Като че ли изпълзял от някаква дупка в земята, между тях стоеше Чипъндейл.
— Извинявай, че ви прекъсвам, приятел — каза Чипъндейл с любезно намигване, — обаче шефът те търси. Явно иска да ти каже нещо.
Въпреки че сме имали вече повод да споменем, че ако всички мъже бяха плочки за домино, то Криспин Скроуп щеше да бъде двойна нула, би било нередно да пренебрегнем наличието на определена интелигентност, както и способност да мисли и да прави някои заключения. Началото на мисловния процес бе провокирано от екзотичния факт, че Джералд е бил намерен сврян в един шкаф в спалнята на госпожа Клейборн. Това го наведе почти веднага на хрумването, че може би е имал същата причина каквато и Чипъндейл да бъде там. Племенниците по правило не се свират в шкафове ей така, просто за да задоволят някой свой каприз и няколко минути напрегнато мислене помогнаха за разкриване на цялата мистерия. Беше писал на Уилоуби да забрави за телефонния разговор, който бяха провели, и че е размислил и сега с цялата си душа и сърце е за деминиатюризирането на госпожа Клейборн. Така. Но Уилоуби, като практичен човек, е решил, че две глави мислят повече от една. Така. И точно той трябва да е мобилизирал и Джералд към ударната група. Това можеше да се очаква от човек, който е толкова заинтересован от успеха на делото.
Надеждата, стъпкана в калта след дезертирането на Чипъндейл, отново започна да покълва. Джералд се бе провалил като претърсвач на стаи, но си оставаше умен младе и можеше да му хрумнат и други идеи, а Криспин имаше нужда точно от идеи, защото самият той нямаше нито една.
Без да губи време в молби и спорове с Чипъндейл, тъй като юначеството на Барни със статуетката го беше впечатлило достатъчно, за да е наясно, че всичко ще бъде напразно, той попита:
— Знаете ли къде е господин Уест?
— Най-вероятно държи главата си под някоя чешма — предположи икономът.
— Намерете го и му предайте веднага да дойде при мен, — каза Криспин, отбягвайки отговора на запитването на Чипъндейл, да не би да желае да цунка удареното място, за да му мине.
Когато пристъпи в стаята, Джери не беше в най-слънчевото си настроение. Това тесто се случва на мъже, които първо са понесли тежка рана по главата и веднага след това са били прекъснати в момент на предложение за брак. Той хвърли на вуйчо си един хладен поглед и изстреля едно още по-хладно „Да?“. На Криспин не му убягна липсата на сърдечност, но имайки предвид колко спешно трябва да предразположи единствения си съюзник, реши да осигури сърдечност, достатъчна за двама.
— Седни, Джералд. Една пура? — предложи той и отвори кутията с успокоителни.
— Не, благодаря.
— Нещо за пиене?
— Не, благодаря — отвърна Джери.
Държанието му беше обезкуражително, но Криспин бе настоятелен.
— Повиках те тук, Джералд, защото трябва да обсъдим едно нещо с теб.
— О?
— Да, нещо много важно. Чипъндейл ми разказа за фаталната ти среща с госпожа Клейборн.
— О?
— Надявам се, че главата те боли по-малко.
— Грешиш.
— Още ли те боли?
— Все повече.
— Съжалявам. Неприятно нещо. Госпожа Клейборн е доста силна жена. Разбрах, че те е намерила в шкафа си. Търсил си миниатюрата на вуйчо си Уилоуби, разбира се.
Негодуванието на Джери изведнъж се трансформира в обърканост. Мнението му за интелекта на вуйчо му Криспин би могло да се обобщи със споменатата метафора за доминото. При всички случаи, никога не бе му приписвал проницателност.
— Може би трябва да спомена — продължи Криспин, гледайки го право в очите, — че Уилоуби ми се обади по телефона, за да ме информира за изчезването на миниатюрата и ме помоли да направя всичко в своите възможности, за да му я намеря. Искаше да претърся апартамента на госпожа Клейборн. Бях много изненадан, но естествено изявих желание да му помогна с каквото мога, така че споделих проблема с Чипъндейл и дори му обещах значително възнаграждение, ако се заеме с, както се казва, черната работа.
— А-ха, ето защо Чипъндейл беше там! — възкликна Джери и за миг забрави понесения от главата му удар с тъп предмет.
— Точно така. Той също е търсел. Чипъндейл е опитен търсач. Още като малко невръстно момче, когато баща му спечелвал нещо на състезанията с кучета и криел паричките, за да не ги намери майка му, той, действайки от нейно име, намирал скритото и то, както разбрах, почти винаги. Предполагам, че това е дарба от бога и аз напълно разчитах на него до срещата ти с госпожа Клейборн.